Анадолски жестокости

Тези дни около две новини, дошли от обитаваната предимно от кюрди югоизточна част на Турция, се вдигна доста шум. В едната вътрешното министерство в Анкара съобщава, че при престрелки в провинция Битлис са били убити 15 жени. Жертвите били партизанки от партията ПКК, която Турция, а също Европейският съюз и САЩ определят като терористична организация. В някои съобщения за кръвопролитието се отбелязва, че отдавна било известно, че ПКК създава и обучава и чисто женски бойни групи. Във вестникарски материал по темата все пак се посочва: "Вярно, че ПКК мобилизира жени, но сблъсък с един толкова голям отряд от терористки е нещо необичайно."

Да настръхнеш от ужас

Във втората новина става въпрос за края на едно дело, заведено заради ужасяващо престъпление в провинция Адияман. Съдиите произнесоха доживотна присъда за бащата и дядото на 16-годишно момиче, убито през 2009 година по зверски начин в задния двор на родителската къща. Според една от версиите момичето се оплакало в полицията, че било малтретирано от баща си и дядо си. Наистина, в Турция оплаквания в полицията от този род не са нещо необичайно, но за Южен Анадол са все още голяма рядкост. В крайна сметка бащата и дядото решили да убият непокорното дете, което по-късно обявили за изчезнало. Само по случайност полицията открила трупа на момичето. С вързани ръце 16-годишната Медине Меми е била заровена жива в земята.

По време на процеса цяла Турция дискутираше по следния въпрос: как е възможно онези малтретирани жени, които се обръщат за помощ към полицията, да бъдат отпращани обратно при своите мъчители? Страданията на Медине Меми са особено жесток пример, но съобщения за изтезания на жени и момичета редовно проникват до турската общественост. Често тези съобщения идват от населените предимно с кюрди провинции в югоизточната част. Никъде в страната жените не са толкова онеправдани, както в тези райони. На някои места там и до днес половината от жените не могат нито да пишат, нито да четат.

Единственото спасение е в политиката?

Паралелно има обаче и едно друго, удивително развитие. Докато като цяло в политическия ландшафт на Турция жените не играят почти никаква рола, тъкмо в избираната главно от кюрди "Партия за мир и демокрация" жените са представени особено силно. За сравнение: в сегашната парламентарна фракция на правителствената партия на премиера Ердоган жените са по-малко от 14 процента, а в опозиционната Републиканска народна партия малко над 15 процента; над една трета от представителите в кюрдската фракция на Националното събрание в Анкара обаче са жени.

"Партията за мир и демокрация" е освен това единствената турска парламентарна група с фиксирана женска квота в ръководните партийни органи, която в момента е 40 процента. Един журналист от Диарбекир, пожелал да остане анонимен, дава следното обяснение: "Обикновено кюрдските жени дори не трябва да излизат сами от дома си. Ангажираността им за "Партията за мир и демокрация" обаче им открива възможност да се освободят от семейството - единствената възприемана от обществото възможност. Щом една жена върши партийна работа, тя дори може да пътува."

АГ, ФАЦ, ДПА, ММ, Б. Емануилов, Редактор: М. Илчева