Атеизмът е морален и почтен!

Известният американски историк Сам Харис е един от тях. Днес той оборва десет фалшиви обвинения срещу атеистите:

В САЩ атеизмът е вече нещо като позорно петно, което може да провали всяка политическа кариера. Да си безбожник е много по-лошо от това да си чернокож, мюсюлманин или хомосексуален. Едва 37 процента от американците биха избрали атеист за президент. Защото атеистите се смятат за нетолерантни, неморални и слепи за красотите на природата. Крайно време е един атеист да развенчае най-популярните митове, които се разказват за нас, безбожниците:

Атеистите смятат, че животът няма смисъл?

Не е вярно. Тъкмо религиозните хора се боят от безсмислието на живота и се надяват едва в Отвъдното да намерят своето щастие. Ние, атеистите, смятаме живота за нещо драгоценно. Отношенията ни с хората, които обичаме имат значение ДНЕС.

Атеизмът е виновен за най-големите престъпления?

Не е така. Християните обичат да повтарят, че престъпленията на Хитлер, Сталин, Мао или Пол Пот са закономерно следствие от тяхното безбожничество. Всъщност проблемът на комунизма и фашизма не се състоеше в това, че те отхвърляха религията, а тъкмо в обратното: те самите прекалено приличаха на религия. Тези режими бяха просмукани от догматизъм и тъкмо той облекчаваше геноцида и преследванията срещу инакомислещите.

Атеизмът е догматичен?

Няма нужда да си непременно догматик, за да обориш религиозните постулати. Историкът Хари Робъртс е известен с крилатата си мисъл: „Твърдя, че и двамата сме атеисти. Само дето аз вярвам в един бог по-малко, отколкото ти. Ако ми изброиш смислените причини, поради които ти отхвърляш всички останали възможни богове и божества, тогава веднага ще разбереш защо аз отхвърлям и твоя.”

Атеистите вярват, че всичко е възникнало по случайност?

И това не е вярно. Никой не знае защо е възникнала Вселената. Всъщност изобщо не е ясно дали можем да говорим за „начало” и „сътворение”, понеже тези представи са свързани с концепцията за време. А в случая става дума именно за възникването на цялото пространство-време.

Ние наистина не знаем как от най-ранните химически процеси на Земята са възникнали и биологичните форми, но предполагаме, че многообразието на живия свят не е продукт на случайността. Еволюцията - това е смесица между случайни мутации и естествен подбор.

Атеизмът е антинаучен?

Не! Наистина, има учени, които са религиозни, но научното мислене в общия случай подкопава устоите на вярата. В САЩ 90 процента от гражданите смятат, че има Бог. А 93 процента от членовете на Националната академия на науките не вярват в Бог.

Атеистите са арогантни?

И това не отговаря на истината. Когато учените не знаят нещо (например - как е възникнала Вселената или как се е появила първата молекула), те си го признават. Науката не страда от греха да се преструва, че знае нещо, което не знае. Съвсем друго е положението при религиите. Колосална ирония е, че вярващите много се гордеят със своята скромност, а в същото време си присвояват правото да знаят със сигурност всички космологични факти за този свят. Когато атеистите размишляват над своето място във Вселената, те се опират върху научни факти. Това няма нищо общо с арогантността - това е интелектуална порядъчност.

Атеистите са невъзприемчиви за всякакъв спиритуален опит?

Не е вярно. И за нас, атеистите, е съвсем естествено да изпитваме любов, възхищение и пиетет или пък да изпадаме в екстаз. Атеистите също могат да се стремят към изживявания, които разчупват границите на рационалното. Ние обаче не правим едно: от подобни изживявания да вадим необосновани заключения за действителността. Не ще и дума, че някои християни изпадат в екстаз, докато четат Библията или докато се молят на Иисус Христос, а това прави живота им по-хубав.

Но какво доказва то? Единствено, че определени упражнения и определено поведение имат дълбинно въздействие върху човешкия дух. Нима просветлението, което изживяват такива християни, може да се приеме като доказателство, че Иисус е единственият Спасител на човечеството? Ни най-малко. Та нали хиндуисти, будисти, мюсюлмани, а дори и атеисти всекидневно имат същите преживявания.

Атеистите твърдят, че няма нищо по-велико от човешкия разум?

Не, атеистите добре познават границите на човешкия разум. Та нали тъкмо за нас, атеистите, е очевидно, че не можем да разберем докрай Вселената. А големите религии тривиализират красотата и безкрайността на Вселената.

Атеистите не признават, че религията е полезна ?

Когато подчертаваме положителното въздействие на религията, никога не бива да забравяме, че това не е доказателство за нейната вярност. Има огромна разлика между утешителното приютяване в лоното на вярата, от една страна, и истината, от друга.

Впрочем, положителното въздействие на религията върху обществото е твърде съмнително. Християнството, например, предлага многобройни „лоши мотиви” за правене на добро. Защото кое е по-морално: да помагаш на бедните, защото тяхната съдба те изпълва с възмущение, или пък да им помагаш, защото смяташ, че Бог ще те възнагради за милосърдието (и би те наказал за коравосърдечие)?

Атеизмът не познава морала?

Не е вярно. Ако си представим човек, който харесва жестокостите - нима си мислите, че ще му просветне веднага, щом прочете Библията или Корана? Та в тези книги направо бъка от оди в прослава на насилието, извършвано от човешка или божия ръка. Морала си ние не дължим на религията.

Ние следваме моралната си интуиция, която очевидно е част от биологичната ни програма. Навярно в резултат от хилядолетните размишления над въпроса за човешкото щастие тази интиуция е ставала все по-фина. В Свещените писания има много добри неща, които трябва да се ценят заради етическата им мъдрост. Но това не означава да вярваме, че ги е измислил Господ-Бог.