А забрадените християнски монахини?

Може би най-много шум вдига дебатът във Франция, където темата не слиза от страниците на вестниците още откакто правителството на Жак Ширак предложи забраната на ислямския воал или „хиджаб” във френските учебни заведения. Президентът Саркози допълнително втвърди позицията и неотдавна една жена беше глобена заради това, че е шофирала с фередже. Всичко това чувствително повиши градуса на напрежението.

Ислямският воал - това смущаващо парче плат - предизвиква какви ли не, понякога напълно противоположни интерпретаци. За феминистките то е знак за дискриминация на жените, за атеистите - нетърпима демонстрация на религиозна фанатичност, за крайната десница - още едно доказателство за агресивното настъпление на инаковерците, а за ксенофобите - доказателство, че имигрантите отказват да възприемат порядките на местните.

Именно порядките обаче в модерните демокрации предполагат първото от елементарните правила да живеем заедно: равнопоставеността.

За равнопоставеността на обществените места

Класната стая и университетската аула са именно такива. В САЩ те са напълно “неутрални”, учениците и студентите обаче имат право да носят всякакви идентификационни символи - независимо дали са от религиозен или от друг характер. Във Франция - една държава, чиято лаическа традиция започва преди 221 години с превземането на Бастилията, е точно обратното: учениците нямат право да носят никакви идентификационни маркери. В двата случая говорим за различни модели на лаицизъм, за отделяне на религията от държавата, както и за различна интегрираност на културните общности в тях. Как обаче да се определят границите на индивидуалната свобода в модерната цивилизация?

Преди четири месеца Европейският съд за правата на човека произнесе първата своя присъда, свързана с религиозните символи в публичните учебни заведения. Според юристите от Страсбург тези символи представляват “нарушение на религиозната свобода на учениците”. Съдът разпореди премахването на кръстовете и разпятията от държавните училища, като осъди италианското правителство да плати 5 хиляди евро на майката, започнала този спор с местната администрация.

В Белгия забраниха бурките, на 12 май френското правителството ще предложи проектозакон за забрана на ислямския воал и на фереджето на всички обществени места.

Възниква въпросът: ако се пледира за забрана на фереджето и ислямския воал на публични места, то не следва ли същата норма да се приложи към монахините?

Подчинено съществуване в свят със забрани

Най-силният аргумент на противниците на забрадката звучи така: това не е обикновено парче плат, забрадката символизира всичко онова, което демократичните ценности отричат. Френският проектозатон на практика ще затвори вратите на учебните заведения за онези момичета, които са принудени да ходят забрадени. Така голяма част от тях ще бъдат изпратени в религиозни училища. Оттам нататък изборът пред момичетата ще бъде ограничен до подчиненото съществуване в един свят с още повече забрани от този, който днес им забранява да продължат учебния процес в държавни училища.

Яростта, с която се отхвърля носенето на хиджаб днес, води единствено до засилваща се ислямофобия и, според някои анализатори, е един вид клапа за други социални страхове и притеснения.

Оживената размяна на мнения в целия континент доведе до провеждането неотдавна на социологическо проучване сред 21 хиляди анкетирани в 12 европейски страни, сред които и България.

В тази компания България се отличи далеч пред другите - с категоричните 84.3 на сто - като оглави класациите на страните, в които по най-категоричен начин е изразено несъгласие в учебните заведения да бъдат допускани момичета с ислямска забрадка. След България се нареждат Франция с 68.7 %, последвана от Германия с 66.3 %, Гърция с 59.7 % и Белгия с 59.9 %.