А уж идват за по-добро: български драми в Германия

Вестник "Тагесшпигел" разплита историята на 12 души от България, дошли в Германия с намерението да изкарат пари, с които след това да се върнат в родината си. Посредник ги наел съвсем законно за работа на един строителен обект в Берлин. Най-напред се забавили заплатите, след което българите били прогонени от квартирата, тъй като "техният човек" не плащал наема. В отчаянието си те потърсили съдействие от властите, но било твърде късно - посредникът изчезнал, а строителният предприемач бил в пълно неведение.

Унижения и безпаричие

Не е тайна, че в строителството, в селското стопанство или в социалната сфера в Германия безброй хора работят срещу минимално заплащане. Проблемът с ограбването на техния труд е известен отдавна, но властите и синдикатите почти няма какво да сторят - повечето случаи на модерно трудово робство остават неразкрити. "Тагесшпигел" признава, че броят на хората, работещи при унизителни условия срещу минимално заплащане, е неизвестен. Според Международната организация по труда към най-засегнатите браншове се числят секс-индустрията, строителството, хотелиерството и ресторантьорството.

Прието през 2005 г. споразумение на Европейския съюз класифицира ограбването на труда като престъпление в рамките на търговията с хора. Но в дирите на престъпниците се влиза доста рядко. По данни на Федералната криминална служба през 2010 г. в Германия са приключили 24 дела срещу експлоататори на човешкия труд срещу минимално или без заплащане, но много повече са тези, които са останали неразкрити.

Социологът Норберт Кирус на свой ред изтъква, че често е трудно да се установи вината в съответния случай. Поради което е препоръчително подобряването на правилата за труд и социалната сигурност на работниците. Синдикатите и политиците пък залагат на разяснителната работа и разширяването на възможностите за консултантска помощ, без обаче да е ясно откъде ще се финансират тези мерки. В Бундестага е внесен законопроект в този смисъл, но в него не става и дума за това как ще се покрият разходите на общините.

Да си чистачка в луксозен хотел

Анализ на същата тема разпространява и агенция ЕПД, която посочва, че финансовите власти напразно се опитват да контролират изплащането на минималните трудови възнаграждения в браншовете, в които те са въведени. В Бавария българки и румънки работели за по 2,50 евро на час като чистачки в луксозен хотел в Мюнхен, както се разкрило при акция на властите.

Всъщност минималното им заплащане би трябвало да е поне 8,15 на час. За да ги принуди да се съгласят с това заплащане, работодателят ги накарал да се регистрират като самостоятелни предприемачки. По този начин спестил най-малко 75 хиляди евро за социални осигуровки.

И докато жените тутакси са били глобени за нарушение на трудовото законодателство, същинските виновници от фирмата за почистване и до днес, три години и половина след случая, остават ненаказани. "Различни кадрови промени" и "сложната правна материя" са причина за забавянето на процедурата, заявяват от съда в Ашафенбург. Освен това трябвало да се привикат много свидетели от чужбина, най-вече от Румъния и България.