Бежанците, които злоупотребяват с добрината на Германия

Винаги, когато медиите информират за някакво тежко престъпление, извършено от бежанец, и цитират реакциите на политиците по случая, имам усещането, че ме вземат за глупав човек. Да вземем например това изказване на германския вицеканцлер Зигмар Габриел: "Такива отвратителни убийства имаше и много преди първия бежанец от Афганистан или Сирия да се озове при нас." Ама наистина ли? Как не съм се сетила за това!? Канцлерката Меркел пък предупреждава да не се създават негативни настроения срещу бежанците. Ама разбира се! След като предците ти са избили 6 милиона евреи, опасността от прелъстяване от популистите винаги е налице.

Тъй като моите прародители са станали жертва на японските нацисти, мен не можете да ме подозирате в подобно нещо. Затова и съвсем открито и на висок глас мога да заявя: случилото се във Фрайбург ме разгневи безкрайно. То ме срази. И аз имам дъщеря, която - както убитата Мария - също следва, също се среща с приятели и също често се връща у дома с велосипед по тъмно. Гневна съм, защото предполагаемият извършител на убийството принадлежи точно към онази група бежанци, за които германската държава полага най-големи усилия. За всеки един непълнолетен бежанец, пристигнал без родителите си, германските общини харчат между 3000 и 5000 евро на месец, за да може да се гарантира, че по всяко време някой ще се грижи за него. Министърката, отговаряща за семейството, жените и младежта, Мануела Швезиг призова германските семейства да приемат такива непридружавани младежи. И много семейства откликнаха. Включително и семейството от Фрайбург, което е дало подслон на въпросния 17-годишен афганистанец. Впрочем, жертвата Мария Л. също е била доброволка и е помагала на бежанци. За мен този брутален акт е върхът на злоупотребата с любовта ни към ближния.

Всеки, който мисли различно, е нацист?

Може би това обяснява защо този случай разбуни духовете, макар и първоначално обществено-правната телевизия ARD да не сметна за необходимо да го отрази. По същата логика телевизиите не би трябвало да ни занимават и с отделни случаи на успешна интеграция. Но това не е така - достатъчно е само да включите телевизора си. Имам усещането, че обществено-правните телевизии правят всичко възможно, за да не възникват съмнения относно правилната посока в бежанската политика на германското правителство.

Щом някой реши да си каже мнението, както направи кметът на Тюбинген Борис Палмер, определил случилото се като "злоупотреба с нашата щедрост", той бива незабавно заклеймяван от съпартийците си. На Палмер дори му беше препоръчано да подаде молба за членство в дяснопопулистката партия "Алтернатива за Германия". Някои медии пък го определиха като "Доналд Тръмп на германските Зелени".

"Щом си против бежанците, значи си нацист" - този модел на мислене пречи на обективния и безпристрастен дебат за бежанската политика на Германия. Дебат, който би трябвало да включва и този въпрос: дали да се приема всеки бежанец, включително и този, който няма никакво основание да иска убежище, не бяга от война и дори мами открито германската държава. От моя позната, която работи в бежански приют, знам, че много от обитателите му се подвизават там с фалшива идентичност. Веднъж дори цял автобус с младежи бил препратен към Службата за закрила на децата, но оттам отново го върнали обратно, защото проверката показала, че нито един от въпросните бежанци не бил под 18-годишна възраст. Моята позната твърди, че особено афганистанците премълчават реалната си възраст, защото те имат значително по-малки шансове да получат убежище, отколкото например сирийските бежанци. А ако са малолетни, просто не могат да ги екстрадират. Страхувам се, че даже и да бъде доказана вината на предполагаемия убиец от Фрайбург, той няма да бъде изгонен от Германия, защото бил на 17 години.

А онези, които наистина се нуждаят от закрила?

Осмелявам се да твърдя, че който наистина се нуждае от закрила в Германия, не може да се крие зад фалшива идентичност. Защо държавата например да не пуска на своя територия само онези бежанци, които разполагат с документи за самоличност? Не може ли даден бежанец или преследван по политически причини чужденец да кандидатства за убежище в германското посолство в родината си? Не трябва ли всъщност всеки закон, включително и този за даването на убежище, да бъде преработен така, че да бъде в крак с времето? И дали е легитимна сегашната практика за неограничен прием на хора отвън? Защо Германия смята по-различния път, по който тя е приела да върви, за единствения правилен?

Едно е сигурно: прилагайки цялостната процедура по разглеждане на молбите за убежище на чужденци, които само са платили предостатъчно на някой каналджия и така са се добрали до Германия, и които в случай на отказ не биват екстрадирани незабавно, ние само изчерпваме силите си, които всъщност ни трябват, за да помагаме на хората, които действително бягат, от война или са преследвани и се нуждаят от нашата закрила. В крайна сметка точно за тях става въпрос - както в германския закон за правото на убежище, така и в Женевската конвенция за бежанците. След случаи като този във Фрайбург обаче гвенът се насочва към всички бежанци. Включително срещу онези, които действително бягат от война и искат да се интегрират.

Дясното пространство вероятно е достатъчно голямо, за да приюти всички онези германци, които сега ще избягват всички по-млади бежанци. Но и как може да се очаква от хората да разпознават мигрантите, които действително се нуждаят от убежище, след като самата държава очевидно не желае да направи разликата между едните и другите: тези, които наистина се нуждаят от нашата помощ, и онези, които само се опитват да злоупотребят с нашата любов към ближния?

 

(Заглавието е на редакцията)

***

Припомняме Ви това видео: