"Белите" ли са криви на "черните"?

В Африка живеят близо един милиард души, повечето от тях спадат към най-бедните 20% от човечеството. Страните на юг от Сахара през последните години отбелязват непрекъснат и висок икономически растеж, но той идва главно от износа на суровини, на каквито Африка е особено богата. Иначе чуждите инвеститори все още са много предпазливи, а тамошните икономики страдат от тежки хронични дефекти: завишени мита, липса на инфраструктура, огромна корупция, необразовани хора. Да не говорим, че в Африка живеят две трети от всички болни от СПИН по света, а този факт допълнително обременява тамошните общества. Южноафриканският политолог Мулетси Мбеки дава няколко много интересни обяснения на тези проблеми:

Не е крив само колониализмът

„Много африканци дълго време бяха направо обсебени от идеята, че единствено колониализмът е виновен за тяхната изостаналост. Но колониализмът отдавна остана в миналото. А нашите политически елити имаха предостатъчно време да променят положението - стига да искаха.”

Легендарна е разточителността и жестокостта на някои африкански диктатори от следколониалната епоха, като „императора” на Централноафриканската република Бокаса, който пръсна 30 милиона долара само за пищната церемония по своето коронясване. Нима африканските политически елити нарочно се оправдават с колониализма, за да прикрият своята некадърност и корумпираност? Мулетси Мбеки казва:

Граби от чинията на Другия!

„Някои африкански властници се боят, че ако техните поданици се образоват прекалено много, властта ще бъде поставена под лупа. Новата история на Южна Корея обаче показва колко важно е образованието. До Втората световна война тази страна беше японска колония и едва през 60-те години на миналия век започна да догонва. Държавата систематично инвестираше в образование и в конкурентоспособна икономика – и вижте къде са сега. Вярно, в Африка положението е друго, но хората трябва непрекъснато да се мотивират да повишават квалификацията и уменията си, своя трудов морал и производителността. Когато това стане – и ние ще можем да постигнем южнокорейското благополучие. За съжаление обаче в момента на хората – например в Южна Африка – непрекъснато им се говори, че трябва да грабнат нещо от чинията на другия. Така в крайна сметка всички си остават бедни. Мугабе постъпи точно тъй в Зимбабве и просто разруши икономиката.”

Южноафриканският политолог формулира още един сериозн проблем на африканските страни: много от тях преживяват единствено от износа на подземните си богатства. Не случайно тъкмо по-малки страни като Гана, Ботсвана, Руанда и Мавриций, които нямат кой знае какви залежи, са принудени да търсят по-интелигентни икономически решения – и благодарение на това са по-добре. Според Мбеки, революциите от Северна Африка до десетина години ще достигнат и останалите части на континента.

„Те избухнаха в държави, където хората имат средни доходи, по-високо образование, политически интереси и достъп до интернет. В Африка на юг от Сахара такива държави са може би единствено Мавриций и ЮАР. При това за ЮАР средният доход е само статистическа привидност, понеже обществото е рязко разделено на хора с високи и хора с много ниски доходи.”

Африка ще работи за Китай?

Южноафриканският политолог цитира и още една авангардна хипотеза. В момента китайските фирми изнасят производството си от „скъпото” крайбрежие към по-евтината работна ръка във вътрешността на страната и дори в Бангладеш и Виетнам. А утре масовото китайско производство сигурно ще открие и африканския пазар на работна сила.