1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Берлинският кинофестивал остава верен на себе си

18 февруари 2008

58-то Берлинале приключи с отличие за един бразилски филм. По решението на журито може, разбира се, да се спори, но това също е в традициите на Берлинския кинофестивал.

https://p.dw.com/p/D8qS
Снимка: AP

Както често е ставало преди, така и сега голямата награда "Златната мечка" бе присъдена на един неочакван кандидат. "Елитна част" на бразилския режисьор Жозе Падиля - динамичен филм, сниман с ръчна камера, за ежедневната война в бедняшките квартали на Рио де Жанейро, - не успя да убеди повечето специалисти. Но пък и те не са онези, които раздават наградите.

Това е работа на международното жури, състоящо се от актьори, режисьори и други кинотворци. Неговият председател има естествено лични предпочитания и интереси. Тази година председател беше френско-гръцкият режисьор Коста-Гаврас, чиято известност се гради на неговите политически трилъри; освен това той има слабост към Латинска Америка. А тъй като пък Берлинале има славата на политически кинофестивал, беше неизбежно "Златната мечка" да бъде присъдена на един ангажиран филм.

Както обикновено, така и сега може да се спори дали журито не би трябвало да отличи най-ценния в художествено отношение филм - както става обикновено в Кан. Но това пък би означавало да се хванем на примамката, че изобщо е възможно да се съизмерват произведения на изкуството.

Deutschland Berlinale Paul Thomas Anderson Silberner Bär
Пол Томас Андерсън отнесе "Сребърна мечка" за най-добра режисураСнимка: AP

Така че и това решение трябва да се разглежда по-скоро като част от спектакъла, като част от едно голямо културно събитие, включващо както наградите, така и звездите и звездичките, раздаващи автографи и усмивки, или известните поппевици, които веднъж по изключение са застанали не пред, а зад камерата. Много от филмите, отличени на Берлинале през изминалите десетилетия, днес никой - и с право - вече не си спомня, също както и филмът на Мадона един ден ще бъде само бележка под линия към една голяма попкариера.

Това не бива да ни разваля настроението. Много по-важно е, че през изминалите дни на Берлинале бяха показани редица много хубави филми, привлекли тълпи от зрители. Също така важно е, че берлинският фестивал, като перфектно организирана голяма културна проява, не е изгубил нищо от притегателната си сила. С други думи, кинофестивалът Берлинале остава верен на себе си - включително в това отношение - и това е добре!