Бокова - аутсайдер или да?

Изборът на новия генерален секретар на ЮНЕСКО ще е резултат от сблъсък на интереси и съответните изчисления на три равнища - политически и дипломатически (от гледна точка на страни и региони), инвидуални (с оглед на самите кандидати) и вътрешно-организационни - засягащи самата структура на ЮНЕСКО.

Кампания срещу кандидатурата на Хосни

Внесената кандидатура на смятания дълго време за фаворит египетски политик Фарук Хосни срещна трудности именно на политическо ниво. След като светът си припомни, че Хосни се е заканвал да гори еврейски книги и че за 20 години като министър на културата не може да се похвали с особени успехи, доверието към него спадна рязко. Въпреки опитите да смекчи истината и се оправдае по някакъв начин, въпреки дейността на Египет в ЮНЕСКО, кампанията срещу кандидатурата на Хосни е повече от масивна: от държави като Германия, които са твърдо против, през водещи интелектуалци, та чак до групи в социалната мрежа Фейсбук с имена като “египтяни срещу номинацията на Фарук Хосни за ЮНЕСКО”. Още повече, че отсега нататък в кампанията ще се набляга все повече на личните качества, а пък в кулоарите на световната организация се чуват подмятания, че дори при срещи за лобиране Хосни често остава зад свитата си, без желание или умение за непосредствен контакт.

Вероятно окуражена от проблемите на египтянина Австрия застана зад подадената в последния момент “бляскава” кандидатура на еврокомисарката Бенита Фереро-Валднер. Фереро-Валднер като че ли отговаря на политическите критерии и на един от вариантите: избор на авторитетна международна фигура, която да даде “видимост” и да увеличи влиянието на ЮНЕСКО. Качествата й на дипломат са неоспорими, но пък тя е смятана за "парашутистка". Тоест, че Виена издига кандидатурата й само, за да я снабди с добро място след евентуалното напускане на Европейската комисия през лятото. Колкото до третия критерий - Австрия не се слави с важна роля в рамките на ЮНЕСКО, така че нейната кандидатка има минус в тази графа.

“Вътрешната” кандидатура на Бокова - приемлив компромис?

Бокова не е известна личност от висок международен ранг, но пък познава механизмите на ЮНЕСКО като дланта си. И е представител на страна, която е известна със своята активност в организацията. Но в същото време България страда от лошия си международния имидж. В интервю за Дойче Веле посланик Бокова спомена престъпността и корупцията, които обаче, както казва тя, не били цялата истина за страната. Но така или иначе те са факт. На България й трябва успех, казва още Ирина Бокова. Ако обърнем обаче това твърдение: дали не трябва страната вече да има някакви видими успехи, за да може неин представител да оглави водеща световна институция?

Разбира се, компромисът може да дойде и от другаде, от “аутсайдер” измежду останалите кандидати за Генерален секретар на ЮНЕСКО. На фона на интереса на големите държави към нарастващата роля на организацията и идеите да се засили активността й в науката например, официалната част на кампанията ще бъде крайно интересна.