Британци отново се тревожат за българските сираци
8 октомври 2009
Стивън Албън от хуманитарната организация към британския Профсъюз на работещите в телекомуникациите скоро се е върнал от благотворителна акция в България, където е откарал 11 камиона с дрехи и храни, дарени от британци за сиропиталища в страната. Помощите са били доставени в дом за деца с психически увреждания в град Кула и в дом за изоставени деца на възраст до шест години в Кюстендил. Именно видяното в тези институции е накарало британския хуманитарен работник да започне нова кампания за промяна на тежките условия, в които живеят българчетата без родители.
„Не плачат, защото знаят, че няма смисъл”
„Трябва да призная, че бяхме доста шокирани от нещата, които видяхме в България този път. В Кула беше обнадеждаващо да се види какво е направено. Но сиропиталището в Кюстендил страда от сериозен недостиг на персонал. Само една жена се грижи за децата през нощта. Тя трябва да пере чаршафи, да сменя дрешките. Така че не е в състояние да им отдели внимание”, каза пред Дойче Веле Стивън Албън.
Той разказва, че бебета са заключвани в стаите им до сутринта и че по леглата им има следи от хапане и драскане. Благотворителната организация на Стивън помага на детски домове и в други страни от Източна Европа, като Румъния, Молдова и Украйна. Дали условията в сиропиталищата там са също толкова лоши?
„Не бих искал да сравнявам. Но други сиропиталища, които съм виждал, са имали повече персонал. Не съм бил на толкова много благотворителни акции, колкото другите хора, които пътуваха с мен. Но те казаха, че Кюстендил е едно от най-лошите сиропиталища, които са виждали - заради липсата на достатъчно хора, които да се грижат за децата, и поради това, че бебетата на практика се осакатяват, тъй като за тях не се полагат достатъчно грижи през първите две години от живота им”, посочва Стивън Албън.
Според него проблемът на българските домове за изоставени деца не може да бъде решен само с изпращането на дрехи и мляко на прах: „Това, което осъзнах е, че ние доставяме помощи, с които бебетата се хранят и обличат. Съвсем ясно е обаче, че има спешна нужда от повече персонал. Най-важното нещо, което разбрах, е, че тези деца имат нужда някой да се грижи добре за тях. Докато бяхме там, видяхме, че децата не плачат. Обясниха ни, че бебетата научават всичко през първите две годинки от живота си. В един момент те просто престават да плачат, защото осъзнават, че така или иначе никой няма да има обърне внимание”, обяснява британският хуманитарен работник.
„Не искам да виждам как се осакатяват бебета”
Стивън Албън се надява, че организираната от него нова кампания ще успее да събере достатъчно средства, за да бъдат финансирани програми за обучение и набиране на квалифициран персонал за българските сиропиталища. Неговият разказ поразително напомня за филма на БиБиСи за Могилино отпреди две години и показва колко малко се е променило в тази област оттогава насам.
Стивън се надява неговата акция да постигне същия ефект като кадрите от „Изоставените деца на България”: „Целта ни е да привлечем вниманието на българското правителство към факта, че тези деца се чувстват изоставени, тъй като не се полагат достатъчно грижи за тях. Директорът на сиропиталището в Кюстендил ни каза, че бюджетът им е бил съкратен с 30 хиляди евро. Трябва да повдигнем въпроса и пред британските евродепутати, тъй като България е вече член на ЕС, искаме да им кажем, че такъв проблем съществува и трябва да се вземат спешни мерки за неговото решаване. Тези сиропиталища отчайващо се нуждаят от средства. Не искам да виждам как бебе става психически и физически инвалид, само защото е било лишено от грижите, които му се полагат”, казва Стивън Албън от хуманитарната организацията към британския Профсъюз на работещите в телекомуникациите.