Българите с по две имена

„Всеки десети служител в българската администрация е бивш служител на ДС“, обяви президентът Росен Плевнелиев в отчета си по повод четвъртата годишнина от своя мандат. И дори посочи точния брой на тези хора: „Общо те са 10 800“. Държавният глава използва случая, за да припомни, че в България смяната на елитите не се е състояла, а преходът е бил подменен. „Комунистическата номенклатура се прероди и доминира в обществения живот“, обобщи президентът.

Изявлението на Плевнелиев съвсем не беше случайно. В началото на годината Министерски съвет публикува списък със 134 003 български граждани, проверени досега от Комисията по досиетата. В съобщението по този повод се казва, че изследователите, журналистите, представителите на гражданското общество и всички заинтересовани страни вече ще разполагат с инструмент, който „дава възможност за бърз и точен анализ по различни показатели - региони, институции, период, както и засичане на данните с данни от други регистри”. След като и самата Комисия по досиетата от години също предлага на уебсайта си търсачка за проверените лица, едва ли има някакво съмнение, че информацията за принадлежност към ДС вече е изцяло публична и достъпна.

Кой ни говори?

Тези дни в социалните мрежи започна да набира популярност призив на Групата за обществен натиск, която настоява лустрацията в българското публично пространство да започне незабавно. Авторите на инициативата са убедени, че с доказаната и обявена принадлежност към ДС на споменатите от президента хиляди българи на практика се осветява двойствеността на тяхната личност. „Тези хора са имали явен и таен живот, те са двулики и всеки от тях трябва да бъде представян с двете си имена, когато се изявява на публични места или в медиите. Когато телевизиите канят такива хора, те трябва да изписват не само името им по лична карта, но и това, което е по досието им в ДС. Така гражданите ще бъдат информирани, че този, който им говори, е и бивш служител или агент на ДС. И сами ще преценяват кой всъщност им говори: човекът политик, експерт, журналист, магистрат и т.н., или човекът на ДС", апелират от Групата за обществен натиск.

„Агентурните имена и псевдонимите са известни на обществото и са вписани в нашите решения, които са публични. Друг е въпросът какъв е смисълът от това“, казва Екатерина Бончева от Комсията по досиетата. Лично тя смята, че е по-добре въпросните хора да не бъдат канени често в медиите, защото не те следва да са фигурите, които дават мнение и формират обществени настроения. Екатерина Бончева обръща внимание и на един друг аспект на проблема: според нея медиите прекалено много се съсредоточават върху агентите и оставят на заден план щатните служители и вербовчиците на ДС. „А тези хора доброволно са се наели да сътрудничат на тоталитарната машина, получавали са заплатите си от режима. И докато при агентите все пак има различни случаи, при щатните служители картината е съвсем ясна - те без принуда и с ясно съзнание са служили на репресивната система“, казва Бончева.

Този беше ли - или не беше?

Бившият председател на Комисията по досиетата Методи Андреев, който сега е депутат от ГЕРБ, познава лично членовете на Групата за обществен натиск и подкрепя тяхната инициатива. Според него обаче призивът им може да бъде реализиран само при наличието на определени законови изисквания към медиите. „Това, че на нас ни допада тяхната идея, съвсем не означава, че всички медии ще я прегърнат. Медиите на Пеевски, например, няма да го направят. И никой не може да ги задължи“, казва депутатът в интервю за Дойче Веле и добавя, че публична лустрация трябва да има.

„Лустрацията е „осветяване“, самата дума означава хвърляне на светлина върху някакъв скрит или затъмнен факт. Където и да отидеш, е редно да носиш всичките си имена, включително и агентурните. Ето, става въпрос за 10 800 агенти и офицери от ДС, повечето от които са обществено непознати. Някой се появява по медиите и обикновеният гражданин започва да се пита: този беше ли или не беше? Когато обаче видиш, че до името му е изписано, че е бил офицер или агент на ДС, тогава нещата стават други“, посочва Методи Андреев. И дава пример с човека, известен с псевдонима „Митьо Гестапото“. „Сега го представят само като проф. д-р Димитър Иванов, докато до името му трябва да стои също „майор от 6-ти отдел на 6-то управление на ДС“. В България тези хора обичат да се оплакват, че лустрацията ги ограничавала да заемат държавни постове и така се нарушавали техните права. Но изписването на пълната им „визитна картичка“ е просто коректно информиране на обществото. А и след като вече са били официално обявени за сътрудници на ДС, да им се чудиш какво още имат да крият“, заключава Методи Андреев.