България: анатомия на омразата

"След като всичко това можа да се случи в Осло, то може да се случи навсякъде" - така местен депутат отговори на уплашен журналистически въпрос дали подобна касапница е възможна и в България. Каза го ден след трагедията в Норвегия и думите му изобщо не успокоиха страховете на българите, че освен на улична, организирана, стопанска и всякакъв друг вид престъпност, вилнееща в страната, е възможно да станат жертва и на идеологически психопати, които макар в сянка са част от ръмжащата предизборно политическа менажерия на страната.

И ако неотдавнашните етнически погроми пред софийската джамия, побоищата над участници в гей-парада в София или нападението срещу членове на религиозна секта в Бургас все още не подсказват нищо тревожно на правоохранителните органи, за мнозина българи това са точно толкова ясни знаци, колкото издрасканите повсеместно по градските стени свастики, националистически символи и отблъскващи расистки лозунги, които дори хлапаците вече знаят наизуст.

Ворошиловски стрелци

Потресеният свят почти веднага разбра, че нападателят от Осло, избил за рекордно време десетки свои сънародници, много обичал да се снима облечен в различни униформи, главно военни и национални, след което помествал снимките в интернет. И за да документира фантазиите за собствената си персона, преди фотосесиите се подготвял старателно чрез козметика, масажи, солариуми, а в ръцете си хващал скорострелна карабина с оптически мерник или взривател за бомба. Да ни напомня за нещо подобен нарцисизъм? Дори да не сте се вглеждали внимателно в удивително идентичните фотопортрети на водачите на Третия райх или на съветския партиен елит преди Втората световна война, със сигурност помните старателно ретушираните физиономии на "любимите" комунистически партийни и държавни ръководители до 1989 година, които се увековечаваха фотографски не само с отстреляния ловен трофей, но и като майстори на личния си пистолет или на най-новата пушка от оръжейните фабрики.

Съм ли съм или не съм?

Тези изображения също са над 20-годишни на възраст, но уви, актуални и днес! По медиите виждаме как днешният президент позира щастлив със своята супер скъпа ловна карабина, как бивш министър-председател е яхнал рокерски мотоциклет на път за партийно сборище, как настоящ премиер и полицейски началници се кипрят пред обективите с каубойски шапки, а политици с шлемофони дружелюбно ни се усмихват от кабината на изтребител. Толкова им е акълът, си казваш, махаш с ръка и се мъчиш някак си да го преглътнеш! Но как да приемеш кадрите с изпънати за нацистки поздрав десници на партийни митинги, зловещите нацистки татуировки по вратове и мускули на активистите, байряците с пречупен кръст по стадиони и други публични места? Или снимките из интернет на изправени чинно пред националистическите си "щандарти" щурмоваци в кафяви униформи, с кожени каиши и яки, подковани "кубинки", предназначени основно за главите и ребрата на роми, на някакви си там мюсюлмани или просто на различните?

За кого гърмят "шашките"?

Посланията на тези образи остават все още неразчетени в България. Демокрация, пълна свобода, неограничен плурализъм, младежка наивност, махленски екстремизъм? Или пък си имаме работа с агресивна идеология, която дори в Европа, да не говорим за кротките либерални норвежци, все още не могат или не желаят да разпознаят? Докато поредният психопат не изпълни заръката на някой съвременен Ницше: „Тръгни, щом твоят час настъпи!”. И не проточи след себе си нова ужасяваща диря от смърт, кръв и разрушения.

Нещо, което "шашките" (според премиера Борисов), взривени неотдавна пред редакцията на един вестник и два партийни клуба в София, засега не успяха да постигнат, макар че подадоха съответен сигнал. За тревога или за нечия атака, би следвало да стане ясно. Съвсем скоро при това.