България и клишетата за Русия и Турция
27 ноември 2015Коментар от Иван Бедров:
И граждани, и медии, и политици. Всички паднаха в капана на устойчивите предразсъдъци спрямо Русия и Турция, които владеят българското общество поне от век и нещо.
Едните са „освободители“, другите са „поробители“ - устойчивото клише за възхвала на всичко руско и омраза към всичко турско заработи почти автоматично след свалянето на руския бомбардировач от турските военновъздушни сили. Още преди да са станали известни детайлите около този инцидент, част от обществото вече беше готово с оценката си.
Абсолютно същият автоматизъм заработи и в обратната посока - щом е руски, значи не е прав, а щом Турция е в НАТО, значи не може да не е права. Така със същия автоматизъм друга част от обществото също бе готова с оценката си. Още преди да имахме достатъчно информация.
По средата остана празно място за по-хладнокръвна и трезва позиция, която можеше да звучи така: да, Турция е наш съюзник от НАТО и има право да охранява границите си, но това не означава, че няма твърде много въпросителни около този инцидент. И не означава, че сме поставени в ситуация да избираме измежду двама вманиачени и авторитарни лидери.
Говорителите на Москва и Анкара
Двете денонощия след свалянето на руския самолет показаха, че Русия и Турция не са останали без свои говорители в България, макар и съотношението да не е балансирано - първите видимо са повече от вторите. В своя декларация в Народното събрание БСП обяви, че „никоя държава не може да претендира за контрол на територии, които надхвърлят нейните собствени граници“, с което прие за единствено вярна руската позиция, че няма нарушаване на турското въздушно пространство.
„Първо, безспорен факт е, че през последния месец руската военна авиация нарушава въздушното пространство на Турция многократно. Второ... Трето...“ - декларацията на ДПС в българския парламент почти дословно повтори официалната позиция на Анкара.
ВМРО възприе руската позиция с експресното заключение, че това е „провокация от страна на Турция“, а „Атака“ не изненада никого, като организира протест пред посолството на Турция, който се пренесе и пред посолството на Русия - под надслов "Турция обяви война на Русия. На чия страна сме ние?“.
Представителите на управляващите ГЕРБ и РБ бяха значително по-умерени и призоваха към сдържаност - лесно обяснима реакция, като имаме предвид отсъствието на половината правителство, което беше на посещение в Китай. Включително премиерът и външният министър. Пред журналисти в Азия Бойко Борисов каза, че в „когато НАТО - в лицето на Турция, и Русия са в такъв конфликт, това не е добро, не е приятно и не води до положителни резултати". С което вместо да внесе успокоение, уплътни говоренето, че става дума за конфликт не между Русия и Турция, а между Русия и НАТО, разбирай Запада.
"Става страшно! Война!"
Така липсата на уравновесено говорене наду платната на проруските политически и медийни говорители. Вместо да търсят детайли за конкретния инцидент, за който и Турция, и Русия имат да дават не малко отговори, огромна част от видимо и прикрито жълтите медии решиха да стряскат читателите си с гръмки заглавия: „Войната започна!“, „Русия обяви война на Турция!“, „Ердоган е част от „Ислямска държава“” и т.н. Насаждането на страх бе подкрепено и от анкети с „обикновени“ въпроси като: Очаквате ли трета световна война след свалянето на руския самолет? Ще влезе ли и България във войната? Ние с кого сме? (Продължиха и призивите „всички заедно зад Путин“, за да победим джихадистите. Нищо, че точно инцидентът със самолета припомни, че нещата не са толкова прости.)
И докато миризмата на кръв бе обилно продавана на публиката, миризмата на пари провокира раждането на някои гръмки икономически идеи. Веднага се появиха политически и медийни говорители на идеята за възраждане на проекта „Южен поток“, след като Русия обяви прекратяване на своите проекти с Турция. И очевидно нямат значение детайлите, че „Турски поток“ вече бе тръгнал към миналото, а спирането на „Южен поток“ бе едностранно решение на Русия, защото отказа да се съобрази с правилата в Европейския съюз. Но в дни като тези всичко може да се говори.
И никъде в тази шумотевица я няма позицията на съвременното българско общество, което не би трябвало да приема нарушения на човешките права, каквито извършват режимите на Путин и на Ердоган. Което не би трябвало да приема агресивното поведение на Путин и на Ердоган към останалия свят - защото както анексирането на Крим е неприемливо, така не са приемливи и амбициите за възстановяване на влиянието в границите на някогашната Османска империя. И така нататък, и така нататък. Но нищо подобно не се чува. Вместо това участваме в телевизионно риалити „Избери си диктатор“, като предложенията са само две. Добрата новина е, че баташкото клане все още не е мобилизирано като аргумент.