България се оправя?

Румъния и България бяха приети в ЕС с редица дефицити. Заради пропуски в няколко ключови области, като съдебната система и борбата срещу организираната престъпност и корупцията, те се оказаха с механизъм за наблюдение. Той трябваше да помогне на двете страни да покрият по-бързо европейските стандарти в наблюдаваните области. През септември 2010 година Механизмът за сътрудничество и оценка беше удължен и за двете страни.

София и Букурещ си бяха поставили срок до март 2011 година за влизане в Шенгенското споразумение. Заради съпротивата на Холандия членството им в зоната, свободна от граници, беше отложено, а полското председателство на ЕС изтълкува това като провал и разочарование. Пет години след присъединяването на България и Румъния към ЕС огорчение се долавя както сред гражданите на тези две страни, така и в Брюксел, казва Франсоа Фризон-Роше от Националния център за научни изследвания в Париж. "Най-общо погледнато, ситуацията в България и Румъния се подобрява", казва френският експерт, който многократно е посещавал двете страни по най-различни поводи. Същевременно той признава, че в огромната си част гражданите на двете страни не усещат това подобрение.

"Ако бях пенсионер в България..."

"Особено ако бях пенсионер в България или Румъния, не бих могъл да твърдя, че съм се почувствал по-добре след приемането на страната в ЕС. Подобрението е предимно на макроикономическо ниво - двете страни днес изглеждат много стабилни в сравнение с една Гърция, например", казва Фризон-Роше.

България и Румъния са най-бедните страни в ЕС с БВП на глава от населението съответно 4 460 и 6 440 евро, според данните на Световната банка. За сравнение - във Франция БВП на човек от населението е 34 000 евро, а в Полша - 9 480 евро. Според френския експерт сегашната стабилност на България се дължи до голяма степен на валутния борд, въведен след фактическия фалит на държавата през 1997 година. Румъния пък се възползва по най-добрия начин от пакета с външно финансиране на стойност почти 20 млрд. евро, договорен през 2009 г. с МВФ, Световната банка, ЕБВР и ЕС.

Има наблюдатели, за които еврочленството на двете балкански държави е било нещо като награда за участието им във войната в Косово през 1999 година. Според френския анализатор обаче: "Решението за приемането на България и Румъния в ЕС беше по-скоро стратегическо и до известна степен геополитическо решение. При всички положения беше по-добре тези две страни да бъдат качени на лодката и да се използват всички възможни механизми за влияние върху тях, отколкото да бъдат оставени като гнойни рани в морето от проблеми на Западните Балкани, заплашващи да заразят целия регион", коментира Фризон-Роше.

Българите и румънците - с ментален проблем

Въпреки съществуващите проблеми, решението за приемане на България и Румъния в ЕС бе правилно, убеден е Фризон-Роше. Гражданите на двете страни имат нещо като "ментален проблем" - те гледаха на ЕС като на Големия брат с отворения портфейл. Те научиха обаче своя урок и вече знаят, че няма лесни европейски пари.

За периода 2007-2013 година Румъния има правото на близо 20 млрд. евро от т. нар. Кохезионен фонд на ЕС, а финансирането за България за същия период е на стойност 6.7 милиарда евро. Заради ниския капацитет на двете страни да усвояват тези средства обаче те засега не успяват да се възползват оптимално от това финансиране. Румъния дотук е усвоила едва 3.5% от европейските пари, а България - 18%.

"Двете страни така и не положиха усилия да се сдобият със силна и компетентна администрация за усвояване на европейските средства. Те решиха да го направят по свой си начин - тук да позакърпят положението, там да бутнат някакъв рушвет. Така нещата не могат да оправят", казва френският анализатор. Особено, когато двете страни имат сериозен проблем с външния си образ - в западните медии те често са свързвани с проституцията и организираната престъпност, както и с незавидното положение на ромските малцинства, казва в заключение Франсоа Фризон-Роше от Националния център за научни изследвания в Париж.