България: с малко хора, но с много атом

С отчуждение и заплахи да напуснат страната реагираха българите на фарса Белене. Ако всички си отидат, какво ще остане от България освен атомна енергетика? - пита Елена Никлева в гледната си точка:

Докато четях тези постинги се питах защо бягството винаги изглежда най-лесното решение и ако наистина всички тези хора си тръгнат, кого всъщност улеснява това - атомното лоби, проруските интереси? Българите си отиват, за да дойде... руската централа?

Само бягството спасява от АЕЦ!

Помислих си и за един напълно реален български сайънс фикшън от близкото бъдеще: една обезлюдена страна с възрастно население, в която "цъфти" и произвежда много-много ток руска АЕЦ. Нали последното преброяване показа, че българите се топят с по 60 000 души годишно!

Може би част от хората в интернет-форумите просто отреагираха обидата си и всъщност възнамеряваха да напуснат страната само "виртуално", тоест да продължат да живеят в онова състояние на вътрешна емиграция, познато на българите от миналия режим. Вътрешната емиграция обаче също е отстъствие – тя е апатия, дезинтересираност.

Други обаче със сигурност ще заминат. То и сега милион и половина българи вече са в чужбина. Напук на оптимистичните изявления, голяма част от българските студенти в развитите страни няма да се върнат: в Западна Европа днес политиката официално се стреми да задържи чуждестранните абсолвенти, за да се подобри стагниращата демографска ситуация.

Обида, резигнация, отдръпване, отчуждение, емиграция (вътрешна и външна) - това открай време е типичната българска реакция. Не борбеността и мобилизацията.

Направи си сам България

При това дебатът за АЕЦ Белене - ако изобщо има такъв, е отлична възможност хората най-после да участват при определяне съдбините на собствената си страна. Не някой друг да избира ориентацията на България, или хаосът - вездесъщият български управник.

Какво място искаме да е България? Малка страна с много слънце и прекрасна природа? Не беше ли сега моментът българите да си отговорят на този въпрос? България е горе-долу колкото Австрия, само че Австрия е решила (чрез референдум) да не произвежда ядрена енергия, да развива семеен туризъм и екоземеделие, да отглежда биопродукти...

Хората в България продължават да смятат, че съдбата им се определя от някого другиго. Настоящите управляващи свирят точно на тази струна, когато разиграват етюда Белене, в който или "неоторизиран" служител подписва обвързващото споразумение с руснаците, или (според поредния обрат) въпросът ще се решава от някаква банка в Лондон.

Че банката няма да се произнася нито по сеизмичния риск в Белене, нито по зависимостта на България от Русия – това, естествено, се премълчава. Важното е някой друг да реши българската съдба, или поне така да изглежда. Управниците сякаш не искат да поемат отговорност. А българите ще се събудят една сутрин и ще научат какво решение е взето за собствената им страна – в Москва или Лондон.

Ядреното лоби не ще обществено мнение

Германците се оковаваха за траверсите на жп-линията, за да спрат влака с ядрени отпадъци на път за временното хранилище в Горлебен. Българите, обидени, доброволно напускат страната, която не харесват. И я оставят - на кого? Че нали тези, които отчуждават българите от собствената им страна, само това чакат!

След като руснаците се опитаха да спечелят дори българската редакция на Дойче Веле, за да разпространява "положителен" имидж на проекта Белене (но удариха на камък), можем да си представим с какви средства са ухажвали българските медии...