Българските университети - много и некачествени

Тази тъжна картина на висшето образование в България огорчава още повече, когато се съпостави със съвременното развитие на университетите по света. Ново изследване на Световната банка прави именно това.

Младите поколения в България непрекъснато се свиват като численост. Демографската криза обаче е не само беда, но и възможност. За българското висше образование тя открива шанса да се подобри качеството на обучението за сметка на броя на випускниците, твърдят експертите на Световната банка.

Кой да учи в българските университети?

В България вече функционират 54 университета. Капацитетът им нараства, но желаещите да получат диплома са много по-малко от местата. Министърът на образованието Сергей Игнатов признава, че в най-големите български университети вече има по над 800 незаети места. В България все още няма система за учене през целия живот, така че единственият резерв остават чужденците, желаещи да учат в страната. Но за да бъдат конкурентоспособни на международния академичен пазар, българските университети трябва да получат скъпоструваща интернационална акредитация от специализирани агенции.

В момента най-добрите висши учебни заведения в България са извън първите 600 в ранглистите на университетите по света. "За да привлечем внимание отвън, сега правим фокуси, като "прибавяме" имидж на българските университети за пред чужденците. Принудени сме да ги представяме за научно-изследователски центрове, което им дава повече тежест. На практика обаче нашите университети остават традиционни места за преподаване, в които изследователската дейност далеч не е силната страна”, откровено признава проф. Димитър Йончев, член на българската Акредитационна агенция.

Какви висшисти й трябват на България?

Понастоящем българската икономика изпитва остър недостиг от специалисти по техническите науки. Кандидат-студентите обаче напират най-вече за хуманитарни специалности като психология, например. "Голям проблем за българското висше образование е липсата на представители на бизнеса в ръководствата на университетите и в комисиите, които провеждат държавните изпити. Обединенията на предприемачите и университетите трябва да си протегнат ръка при изготвянето на учебните планове”, твърдят експертите на Световната банка.

Според тях българските университети могат да си имат президенти, избрани от научните им съвети, но оперативното ръководство трябва да се поеме от професионални мениджъри. "За каква наука и постижения във висшето образование в България може да се говори, щом над 80 и дори над 90 на сто от бюджетите на университетите отиват за заплати? Та това означава само едно - декапитализация на учебното заведение и липса на средства за неговата модернизация и развитие”, категорични са авторите на доклада.

По-малко университети, повече пари

Българското висше образование от десетилетия се лута в омагьосан кръг. Държавното финансиране е мизерно, ресурсите на всичкото отгоре се разпръскват между много малки и прекалено тясно специализирани университети и никой не мисли за модернизация, никой не търси начин да се задоволят и потребностите на бизнеса и обществената сфера. В 40-те най-развити страни в света висшето образование поглъща средно 1,2 процента от брутния им вътрешен продукт, показват данните на Световната банка. А в България държавните дотации са с една трета по-малко.

"Ако не ви достигат средства за висшето образование, мобилизирайте ресурсите на бизнеса и на хората, които искат да учат. С маркетинг и реклама на Запад, и особено в САЩ, университетите си докарват над половината от необходимите им средства”, припомнят експертите на Световната банка. Според тях многобройните и зле управлявани български университети са в същото положение като висшите училища в бившите съветски републики и Китай.

Ето защо за България най-удачен е опитът на Дания. Там е създаден специален фонд, средствата от който отиват за стимулиране на обединяването и сливането на многобройните малки висши учебни заведения в страната. В резултат рейтингът и качеството на преподаване чувствително се подобряват и страната вече привлича много студенти от чужбина.

Автор: Н. Цеков, Редактор: А. Андреев