Българският жест към Япония

Още от тодорживково време Япония играе особена роля в еволюцията на балканска България. В далечната 1970 година нейният тогавашен първи партиен и държавен ръководител попадна на Международното търговско изложение в Осака, където така се шашна от японския „научно-технически прогрес”, че през следващите десетина години летя до страната на изгряващото слънце още два пъти, а в родния му Правец започна ударното производство на полупроводници, калкулатори и прото-компютри. Както признават негови приближени, тъкмо далечна Япония била породила първите съмнения на Тодор Живков за светлото комунистическо бъдеще.

Самураят Андрешко

Половин век по-късно, след като японците само през последните две десетилетия са изсипали безвъзмездно в страната на любимите си рози и кисело мляко над милиард евро, в сполетялото ги природно бедствие тя им се отблагодарява с одеяла. И с благотворителен концерт на детски хор, умилявал десетилетия привързаните към музиката и младите таланти поданици на японския император. Така на уверението на японския посланик в София Макото Ито в понеделник, че въпреки трагедията в неговата родина енергийната компания „Тошиба” ще изпълни докрай ангажиментите си около модернизацията на един от блоковете на ТЕЦ „Марица изток-2”, българският министър-председател де факто отвърна, че поисканите от Червения кръст одеяла били от „нашия” резерв, транспортът до Япония бил „много скъп”, но в случай на нужда кабинетът щял да закупи още завивки и с тях евентуално да изпрати бутилирана минерална вода.

„Суши” с качамак

В края на януари в Токио премиерът Борисов произнесе може би една от най-програмните за България речи след съдбовните японски увлечения на Тодор Живков преди половин век. Пред домакините си лидерът на ГЕРБ обяви, че като се имали предвид „нашите природни дадености, възможностите и работливостта на българския народ, нашите добри експерти - това, съчетано с високите технологии на Япония и японски инвестиции - ни дава възможност в следващите години да произвеждаме много храни и вода за света.” Естествено продължение на тази реч днес се оказват одеялата и минералната вода, която е природен дар и не струва на държавата практически нищо.

„Джапанки” или цървули?

За разлика от своите „прагматични” политици обаче българинът е паметлив човек. Той винаги ще помни, че първата линия на отлаганото десетилетия столично метро, беше построена в срок от японската компания „Тайсей интернешънъл” със заем на японската държава. И тогава, за разлика от сега, нямаше орязване на средства заради финансови и технически нарушения. Няма да забрави, че допреди две години България беше получила японска безвъзмездна помощ в икономическата, образователната, социалната и културна област от над 25 милиона долара, че само по линия на Японската агенция за международно сътрудничество в страната безвъзмездно бяха изсипани стотици милиони долари за проекти от местно равнище, като този за контейнерните терминали на пристанищата във Варна и Бургас например. С добър спомен ще останат археолозите за подарените им близо 5 милиона долара за изграждане на музеен център в Източните Родопи, „сполай ви” ще казва на всяко представление и публиката на Великотърновския театър за подарената през този януари озвучителна апаратура на стойност над половин милион евро.

Японец лозе копа, юнак вино пие...

Вярно е, че освен правителствените одеяла, оферти за балнео-рехабилитационна помощ на облъчени японци се готвят да направят и няколко позакъсали откъм клиентела балнеологични заведения, които обаче лакомо обявиха цените на своите хотелско-здравни услуги за чужденци, сиреч готвят се да припечелят от пострадалите. Отчаяна покана към останали без покрив от бедствието японци направи и кмета на ломско селце с къщи, но без жители, с надеждата да го съживи. В интернет се ширна друга крилата инициатива: в демографски поразената балканска еврочленка да бъдат импортирани милион, а и повече работливи, скромни и платежоспособни японци. Вероятно интимното намерение е те да работят на полето като си плащат, а нашенецът да им дава акъл от кръчмата. Посредством японски мобилни телефони или някаква по-модерна японска електроника.

Със сигурност през следващите дни ще се родят и други идеи как да се помага на бедстващите японци, но с печалба. Това българинът вече го може, още повече, че пред себе си има светлия пример от миналото и настоящето.