Български роми скараха германски политици
18 януари 2011Няколко ромски деца от България искат да посещават училище в берлинския квартал Нойкьолн, но удрят на камък. Децата са на различна възраст и не знаят немски език. "Мога ли да сложа 12-годишно момче в първи клас?", пита отговарящата за образованието в общината Франциска Гифай, цитирана от вестник "Тагесшпигел". За специални курсове по немски и учители пари няма. Въпреки това тя обещава, че ще ходатайства за децата, така че те все пак да тръгнат на училище.
Живот на черно
В други берлински квартали ромските деца намират по-лесно място в местните училища. Кметът на Нойкьолн Хайнц Бушиковски обаче отсича: "Трябва да бъде намерено решение, което да важи не само за Берлин, но и за цяла Германия."
Основният проблем е, че ромските деца нямат адресна регистрация и често отсъстват от училище. Кой поема тогава отговорност за тях, при положение, че родителите им не могат да бъдат намерени? Ромите в Берлин живеят обикновено по десетина души в малки жилища, отдавани неправомерно под наем. Най-често първоначалните наематели са социално слаби хора, които получават пари от държавата, за да си плащат квартирата. Те обаче взимат парите и дават жилището на роми, разбира се срещу заплащане. Условието е ромите да не издават адреса в общината. Самите роми казват, че печелят пари от работа тук и там. Най-често просят или свирят по улиците. В полицията обаче се занимават не рядко и със случаи на джебчийство, в които главните герои са най-вече български и румънски роми.
Кой е виновен?
"Децата не бива да бъдат наказвани за това, че родителите им постъпват грешно", казва пред "Тагесшпигел" Маркус Льонинг, федералният комисар за човешките права. Той припомня за правото на образование и предупреждава: "Не бива да отнемаме шансовете на тези деца!"
На съвсем друга позиция е Ерхарт Кьортинг, който е с ранг на вътрешен министър в Берлинския сенат: "За това, че тези деца не посещават училище, е виновна не държавата ни, а родителите им, които са избрали да живеят нелегално", казва Кьортинг.