Властелинът на мрака

На 18 април 1984 пред либийското посолство в Лондон се събират около 70 либийски дисиденти. Пред сградата, носеща междувременно недипломатическото наименование "Либийско народно бюро", те протестират срещу Муамар Кадафи. Изведнъж без никакво предупреждение се чуват изстрели, идващи от посолството. 11 души биват ранени. Ивон Флечър - полицайка, охраняваща демонстрантите, е ранена в корема и умира един час по-късно.

Последният "освободител-мисионер"

40-годишната война на т.нар. "революционен водач" Кадафи, приключила едва през пролетта на 2011, не само че беше насочена срещу Запада, а и често бе водена на територията на врага. Миналият четвъртък, когато Кадафи беше убит, по телевизия АRТЕ вървеше документален филм за международния терорист Карлос. Тъй като по време на снимките по света нямаше по-зъл от току-що обесения диктатор Саддам Хюсеин, нему беше приписано подстрекателството за атентата на терориста Карлос, извършен във Виена през 1975 година срещу министрите на петрола. Оръжията за нападението обаче са дошли не от Ирак, а от либийското посолство. По заповед на Муамар Кадафи терорисът Карлос е трябвало да затвърди либийската ценова политика чрез екзекуцията на конкурентни арабски петролни министри.

Кадафи беше последният "освободител-мисионер" и в това отношение той можеше да се сравнява единствено с обявения вече за светец Че Гевара. Кадафи действаше по цял свят и убиваше противници дори в щата Колорадо. Доходите си от петролния бизнес той инвестираше в партизански войни, водени от въоръжени групировки срещу неговите клиенти. Кадафи финансираше баската организация ЕТА, ирландската ИРА, а частично подкрепяше и действията на франкфуртските "Революционни клетки". През 1986 година той заръча на своите международни помощници да извършат нападение срещу берлинската дискотека "La Belle", посещавана предимно от американски войници. А през 1988-ма отговори на американския опит за отмъщение с атентата над Локърби.

Държавният тероризъм не е феномен, създаден от Кадафи. Още Сталин нарежда противникът му Троцки да бъде преследван по целия свят. Лев Троцки е убит в Мексико през 1940 година от Рамон Меркадер. През 1965 година пък президентът на държавната банка Ернесто Гевара напуска Куба, за да пренесе "революцията" в Африка и по-късно в Южна Америка. Ислямисткият Иран, комунистическата Северна Корея, а и частично Сирия и Ирак винаги са поддържали нападения в съседни държави, но също и на Запад.

Най-добрият приятел на терористите

Никой друг обаче не се е намесвал така агресивно в световната политика, както импресариото на терора от Либия. Без логистичната подкрепа на Кадафи ИРА например не би могла десетилетия наред да води войната си в Северна Ирландия.

Либия се солидаризираше с антибританските ирландци, дори официално призна, че е доставяла бомби за атентатите в Лондон и Белфаст, които през годините убиха стотици хора. Пратките са пристигали в Ирландия "на порции". Освен оръжия обаче Кадафи е изпращал на бунтовниците от ИРА и джобни пари - два милиона паунда.

Всъщност ангажиментът на Кадафи в тази насока започва още през 1970-те години. Така например той финансираше и действията на международно опериращия терорист Уади Хадад, без чиято помощ германската фракция "Червена Армия" (РАФ) не би могла да осъществи своите убийства през 1977 година. Хадад се беше специализирал в отвличанията на самолети. Който искаше да му се размине, трябваше да плаща рекет - като държавните авиокомпании Луфтханза, Суисеър или Япан Еърлайнс. В един доклад на ЦРУ за екстремистките идеи на Хадад и Кадафи пише: "Връзката между неограничените финансови възможности на единия и стратегическите способности на другия е експлозивна."

На опашка при диктатора

Революционният водач обичаше да се представя като успешен лидер. Той умело режисираше своите изяви. През 1982 година германските революционно-сантиментални зелени, водени от бъдещия вътрешен министър Ото Шили, се отправиха на посещение в известната пустинна палатка на Кадафи, тъй като тогава изглеждаше така, сякаш "оперетният партизанин" искаше да предложи някакъв "трети път" за развитието на Третия свят. Легендарният водач на австрийските социалдемократи Бруно Крайски пък агитираше в полза на Кадафи, чийто "помощник" Карлос изнудваше австрийското правителство през 1975 година.

Дори и най-ужасяващите убийства на Кадафи бяха ако не простени, то оставяни без особени последствия. Че нали той разполагаше с богати запаси от петрол и поддържаше страната си в кошмарно структурно състояние, което беше привлекателно за чуждите инвеститори. Тони Блеър, Герхард Шрьодер, Владимир Путин, Никола Саркози и Силвио Берлускони - всички те посещаваха Триполи. Дори и хардлайнер като Кондолиза Райс не остана по-назад. 

Години наред Съветският съюз доставяше на Кадафи оръжия - същите тези оръжия, които впоследствие бяха използвани за атентати в Лондон, а може би и в Берлин, а сигурно и в акции на РАФ. Сега мнозина чакат разяснения. Но дали някога ще бъде отговорено на неудобните въпроси?

Сигурно е чиста случайност, че точно в деня на убийството на Муамар Кадафи баската организация ЕТА обяви, че слага край на въоръжените акции. Ето, че покрай този малък обрат може би дойде времето за отваряне на архивите.

Едва ли в разтърсения от финансовите кризи Запад има някой, който да не се е зарадвал на смъртта на Кадафи. На някои световни политици обаче би им прилягало да почетат мълчаливо мъртвеца. Може би на някое тайно място господата Шрьодер, Блеър, Берлускони, Путин и Саркози ще се съберат с Кондолиза Райс и заедно ще отдадат почит на мъжа, за чието благоволение така се натискаха.

АГ/ЗЦ/В. Винклер, К. Цанев

Редактор: М. Илчева