Как да влезе ислямът в модерния свят
23 февруари 2015Само ако се посочат недостатъците на ислямските общества, може да се тръгне към създаването на нов, модерен ислям на 21-ия век, за какъвто пледират водещи интелектуалци. Европа непременно трябва да подкрепи този процес, пише Л. Мътхун.
Призивът се съдържа в един забележително ясен и категоричен манифест на четирима уважавани в ислямския свят интелектуалци до всички водещи политически и религиозни лидери и институции в арабския свят и Европа. Документът е призив да се подкрепи създаването на един нов, демократичен ислям. Неговите автори предлагат в началото на 2016 г. във Франция да се проведе конференция, на която уважавани представители на световната мюсюлманска общност да очертаят "рамката на един прогресивен ислям, който да стъпи здраво в 21 век".
Сред авторите на манифеста личат имената на Тарик Рамадан, професор по съвременно ислямознание в университета в Оксфорд; на малайзийския опозиционен лидер и един от ръководителите на Световния форум на мюсюлманските демократи WFMD Ануар Ибрахим; на председателя на Световната конференция на религиите за мир WCRP Галеб Беншейх, както и това на Феликс Марквард, основател на фондацията Абд ар-Рахман ал-Кауакиби. Четиримата остро критикуват своите религиозни събратя, поставят неудобни въпроси и настояват да се каже болезнената истина за сегашното състояние на исляма като религия. На тази основа, според тях, трябва да се развие и принципната критика на ислямската култура и религия.
Защо призивите за реформи остават нечути?
Съавторите на манифеста с основание задават въпроса защо всички призиви за обновление на ислямските културни традиции и наследство са останали без последствие. Защо съществуващите още от 19 век насам критични движения в рамките на исляма, които са си поставяли за цел да го реформират, досега не са успели да постигнат забележим напредък и да му помогнат да заеме полагащото му се място в съвременния свят? И защо реформаторите, търсещи връзката между достиженията на модерния свят и ислямските норми и ценности, неизменно остават изолирани в периферията на своите общества?
С оглед на вълната от насилие в името на исляма е спешно необходимо умерените сили в мюсюлманския свят да станат тези, които имат правото да тълкуват религиозните съдържания и норми. За да се постигне тази цел, е абсолютно задължително да се отговори на ключовия въпрос: кой да има право да определя кое е "ислямско задължение" и кое не. Да не забравяме, че ислямът няма строги йерархични структури, нито пък единен ръководен авторитет, какъвто има например католическата църква. Това е сериозен проблем, тъй като липсата на такава ръководна инстанция позволява на самозвани теолози и тесногръди проповедници на омразата да оправдават всевъзможни терористични и варварски деяния с ислямските норми. Ситуацията допълнително се утежнява от това, че различни реакционни и тесногръди културни явления, какъвто е например уахабизмът в Саудитска Арабия, се представят за религиозна догма, независимо, че нямат нищо общо с ислямската религия.
Импулс за реформи
Четири години след т.нар. Арабска пролет надеждите за демократизиране на арабския свят останаха до голяма степен нереализирани. Не се води почти никакъв вътрешноислямски диалог за нуждата от реформи, с които да се решат най-наболелите проблеми. Ислямският свят де факто не представлява политическа формация, нито пък някога е бил единно образувание. Той е разединен, а повечето ислямски държави са заети с вътрешни конфликти или задочни битки за надмощие, но не и с усилия за реформи. И понеже импулсът за реформи очевидно няма да произлезе от самия ислямски свят, призивът на четиримата интелектуалци към "всички мюсюлмански демократи" може да се окаже с огромно, почти епохално значение. Затова всички уважавани представители на ислямския свят, реформаторски настроените теолози и онези, които взимат важните политически решения, са длъжни да приемат поканата за участие в една съвместна конференция.
Това може да се окаже историческа възможност за намирането на формулата, по която ислямът да намери своя път към модерния свят. Европа има личен интерес да подкрепи тези усилия!