Време е за шоу!

В края на ваканционния сезон проявите на българските политици, доколкото става въпрос за епизодични заядливи закачки в пресъхналите откъм събития медии, по-скоро напомнят на опити за рекламно подгряване на публиката за някакво предстоящо политическо шоу, отколкото на сериозни заявки за действие. Защото, подобно на Бойко Борисов, да призоваваш лидера на мечтаещата за реализиране на успешен пълен управленски мандат БСП сам да предизвика предсрочни избори, звучи точно толкова сценично-популистки, колкото да твърдиш, като Сергей Станишев, че ГЕРБ не можело да спечели едни редовни избори, като в същото време флиртуваш с пенсионното дередже на своите най-масови избиратели.

Традиционните рокерски прояви на българския премиер

комбинирани с участие в планински надпявания за най-добър пенсионерски хор, са точният бутафорен еквивалент на медийните шумотевици на столичния кмет около предсрочното закърпване на централна улица или инспектиране на закъснелия ремонт на училищна сграда. Подобни действия нито могат да задържат властта, нито могат да я катурнат, дори очакваната през септември подписка на опозицията да успее да събере няколкостотин хиляди автографа против тристранната коалиция.

Макар и с рухнала от постоянните провали и хроничните си европейски болести имунна система, управлението на тристранната коалиция разчита за своето оцеляване до догодина на някои характерни за българското политическо битие черти. Като например факта, че спадналият авторитет на кабинета „Станишев” далеч не се компенсира със засилено доверие към болезнено разпокъсаната все още опозиция. Оформящото се парадоксално, на пръв поглед, искане за предсрочни избори в редица кръгове на управляващите, е илюстрация тъкмо на този абсурден и печален факт. Да не говорим за вече открито демонстрираното

нежелание на значителен брой опозиционни депутати за предсрочен вот

който почти сигурно би ги лишил завинаги от безметежното пребиваване в законодателната власт.

Още нещо твърде важно. Българският избирател, който догодина ще бъде и европейски, вече трудно възприема „салтоморталетата” на своите партии и политици. Етикетът „Гаргамел” ще остане за дълго в съзнанието на хората, въпреки публичните извинения на неговия автор, а бутафорните „патриотични” площадни изяви на крайните националисти трудно могат да успокоят трайните страхове на електората от проповядваната до вчера етническа нетолерантност и обещаваната нова национализация.

Така че тази есен в България вероятно ще бъде интересно. Както казват в американските мюзикъли – „Време е за шоу”!