"Връзват ги, бият ги, подбират ги като говеда"

Германското контраразузнаване оповести, че поне 400 джихадисти от Германия се бият в Сирия. Броят на младите мюсюлмани, които напускат Германия, за да отидат на "джихад", застрашително нараства, твърдят анализаторите от Службата за защита на конституцията. Застрашително нараства и готовността им да извършват насилия. Неслучайно президентът на САЩ Барак Обама вече разпореди нанасянето на въздушни удари срещу така наречената "Ислямска държава". Какво всъщност искат джихадистите - и как смятат да го постигнат?

Томас фон дер Остен-Закен, който вече от 20 години работи в Ирак като специалист по помощите за развитие, обяснява тактиката на джихадистите:

Оргии на брутално насилие

„Те залагат единствено на голия терор. Оргиите на брутално насилие, които устройват бойците на „халифата”, за мен са безпрецедентни. Да вземем само този пример: в Мосул джихадистите плениха 1500 млади иракски войници. Смятаме, че тези войници са екзекутирани до последния човек. В интернет беше разпространено видео, което величае извършените екзекуции. Изключително професионално направено видео. На фон вървят сури от Корана, а в кадър се виждат младите мъже, които плачат и се молят за живота си. Товарят ги на камиони и ги откарват в пустинята, където ги разстрелват – с куршум в главата или с автоматен откос. Други подобни видеа показват как джихадистите разпъват хора на кръст и как убиват с камъни жени, обвинени в прелюбодеяние. Тези филмчета си поставят две цели: да увеличат последователите на „халифата” и да уплашат врага.”

До същите размишления за пропагандните филмчета на „халифата” стига и Томас Авенариус в „Зюддойче Цайтунг”:

„Десетки, стотици мъже. Връзват ги, бият ги, подбират ги като говеда. Накрая труповете им се търкалят в един ров, останалите живи треперят край брега на реката. Изстрелите слагат край и на тяхното страдание. Кадрите от тази касапница са публикувани в интернет от самите извършители – убийците от групировката „Ислямска държава”.

Катастрофална равносметка

Равносметката след 13 години „война срещу тероризма” изглежда катастрофално. Независимо дали говорим за Ирак или за Афганистан: външните интервенции доведоха не до демокрация и правова държава, а до още повече смърт и страдания. Отделни държави вече се превърнаха в рай за джихадистите. Правителствата там са слаби, а терористичните групировки владеят големи части от територията. Централното, ако не и единственото съобщение на тези групировки е... насилието. Проповядваше го Осама бин Ладен, сега го проповядва „халиф Ибрахим”. Този самозван „предводител на правоверните” е един ислямски Пол Пот, който съсипва произведения на изкуството и архитектурни паметници, взривява паметници и гробове на светци.

Така изглежда ислямизмът на ХХI-ви век: ултра-радикален, въоръжен с калашници и докарал религията до пълна перверзия. Този джихадизъм се превръща в бич както за мюсюлманския, така и за немюсюлманския свят. Никой не може толкова бързо да овладее кървавия феномен – нито с диктатура, нито с дрони, нито с походи. Държавните структури в Близкия Изток вървят към разпад, а на много места войнстващият ислям печели територия. „Ислямска държава” не признава аргументите, тя се бори за халифат – още днес, с колкото е възможно повече пролята кръв. Враговете се „колят”, при това не само западните „неверници” или корумпираните представители на арабските режими, не – насилието застига и най-обикновени мюсюлмани, шиитските „еретици”, например или пък умерено светските сунити.

Обърканата интеграционна политика и нейните жертви

Феноменът „джихад” заплашва и немюсюлманския свят. Не, не защото така нареченият „халиф”, който духом пребивава още в Средновековието, се заканва „да превземе Рим”. (Пък и църквата не играе кой знае каква роля през ХХI-ви век.) Той е опасен просто защото все повече мюсюлмани от Германия и от Франция се присъединяват към „свещената война” на Ибрахим. Те се завръщат в Европа с идеологията на Ал Кайда в главите и жестокостите на „халифата” пред очите си. Защото който е видял онази касапница, няма скоро да я забрави. Някои от тези хора ще станат терористи в Европа. Други пък ще предложат духовна родина на онези, които си нямат никаква: млади мюсюлмани, издънка на една сбъркана интеграционна политика, които са се обърнали срещу обществата в своите нови отечества. И тогава джихадът ще намери пристан в европейските бидонвили...”.

До същите изводи стига и Томас фон дер Остен-Закен:

„В арабските страни джихадистите нямат масова подкрепа, те управляват само чрез терор. Разполагат обаче с много поддръжници навън, включително в Европа и в САЩ. Става дума най-вече за млади мъже на възраст между 17 и 30 години, които нямат особени преспективи. Някои измежду тях дори не са истински бедни – просто животът им някакси се е провалил. Тъкмо върху тези мъже радикалният ислям упражнява неудържима привлекателна сила.”