Всеки подарък е послание

В повечето случаи подаряването става с определени мотиви, казва социологът Хелмут Беркинг от Техническия университет в Дармщат. Онези, които подаряват, се възприемат като щедри и добросърдечни, като хора, които искат да доставят радост и да изразяват почит.

Техните мотиви обаче могат да са всякакви, включително и да искат да унизят или засрамят човека, на когото е връчен подаръкът. Психологът Едрийн Фурнъм от Юнивърсити Колидж в Лондон дори твърди, че мотивацията на подаряващия е също толкова важна, колкото и самият подарък. Ако тя остане недоразбрана, получилият подаръка почти винаги остава обиден. Затова книга с рецепти за отслабване не винаги е подходящ израз на внимание.

В Германия подаряването е свързано с престиж

Чрез него се заздравяват взаимоотношения, то е нещо като потвърждение за взаимност на симпатиите. А когато една емоционална връзка е пред своя край, подарените преди това кичури от коса или други сантиментални спомени и фотографии по правило отиват в кофата. Защото подаръците - като важни символи - често са свързани със силни емоции. Тъкмо поради това по Коледа цари значително напрежение. Семейният празник заема изключително място, тъй като всеки подарява нещо на останалите и сам получава подаръци, а това е свързано със значителни очаквания.

Фридрих Рост от Свободния университет в Берлин различава три форми на подаряване в индустриалните държави: първата датира от времето, когато хората са притежавали все още ограничен брой материални блага, налагащи нуждата да се дели с останалите. Втората форма се развива през 19-ти век, когато се заражда сегашната традиция на подаряването. Тогава благородниците разполагали вече с достатъчно пари, за да поръчват изработката на специални лични подаръци. Третата модерна форма на подаряване е ориентирана към спецификата на една връзка: при нея се подарява някаква идея за начинание, като част от подаръка е и отделеното свободно време.

Няма лоши подаръци, има лоши взаимоотношения

Онзи, който подарява, винаги трябва да е наясно, че е носител на някокво послание, казва социологът Беркинг. "Ако един мъж в продължение на години получава от жена си по една вратовръзка за Коледа, редно е да се замисли за брака си." Подаръците показват, освен това, как ни възприема обкръжението и каква оценка ни дава, а когато автооценката и чуждата оценка се разминават, се стига до сблъсък.

Разочарование и яд се проявяват и по друга причина: Всеки, който подарява, дава част от себе си и затова очаква получателят да прояви радост и да зачете проявеното внимание и време.

Произходът на традицията да се дарява по Коледа е свързан с древните езически времена. Роля играе и библейската история за Трите влъхви, които носят подаръци на младенеца. Истински значима за традицията е обаче легендата за Св. Николай Мириклийски. Тайно и анонимно той дарявал бедни хора. В памет на неговото дело през 14-ти век се въвежда денят на Св. Николай, празнуван на 6 декември, като ден на подаръците. По-късно Мартин Лутер се бори против тази традиция. Светците като посредници на божията милост са ненужни според теорията на реформаторското движение. Подаряването се измества на нова дата - на Рождество Христово, а подаряващ става Младенецът. През 19-ти век той мутира във фигурата на Дядо Коледа, обединяващ в себе си и чертите на Св. Николай. Около 1930 година настъпва географско разделение на празника в Германия: в северните части на страната подаръците носи Дядо Коледа, а в южните - Младенецът.