Все повече българи получават Харц-4

Най-напред фактите: през ноември 2013-та броят на българите и румънците в Германия, получаващи социални помощи, е достигнал 44 000 души. Това представлява увеличение с 51 процента спрямо същия месец на 2012-та, пише "Зюддойче Цайтунг" като се позова на най-новите данни на Федералната агенция по труда. Паралелно с това обаче статистиците регистрират и увеличение на работещите сред тази група мигранти - нарастването там е с 24% до 137 000 души. В тази връзка мюнхенското издание припомня, че най-много мигранти в Германия продължават да пристигат от Полша, следвани от групата на българите и румънците.

"Не драматизирайте излишно!"

Коментирайки новите данни, германските медии акцентират върху това, че броят на българите и румънците, получаващи социални помощи, се е увеличил значително, дори драстично. По този повод Херберт Брюкер от Института за изследване на трудовия пазар казва, че нещата не бива да се драматизират излишно. Пред агенция ДПА той посочва, че само 10 на сто българите и румънците получават социални помощи. "Въпреки увеличението, тази група мигранти продължава като цяло да дава повече на германската социална система, отколкото взема от нея", казва експертът.

В края на миналата година баварският консервативен Християнсоциален съюз (ХСС) разпали бурна дискусия с твърденията си, че българските и румънските мигранти щели да наводнят германския трудов пазар след отпадането на ограниченията за тях от началото на 2014, както и че бедняци от двете балкански страни щели да идват в Германия, за да източват социалната ѝ система. Партията поде кампания срещу предполагаемите социални измамници под мотото "Който хитрува, пътува". Сега новите данни от Агенцията по труда се очаква да разпалят с нова сила този дебат, коментира списание "Шпигел".

Кой има право на помощи?

"Зюддойче Цайтунг" припомня, че в Германия се води дебат и за това дали всички европейски граждани имат право да получават германски социални помощи. Сега страната изчаква решението на Европейския съд по този въпрос. Становището на Европейската комисия е, че всеки конкретен случай трябва да бъде разглеждан отделно, включително дори когато кандидатът не е работил нито един ден в Германия. Берлин обаче настоява неработещите мигранти да бъдат изключени от системата на социалното подпомагане.