Всички се борят за място в палатката на диктатора
19 февруари 2011
Повече от три десетилетия Европа гледаше на либийския самодържец Кадафи като на прокажен. След като либийският ръководител заклейми официално оръжията за масово унищожение и тероризма, отново стана европейски партньор. Защо?
Муамар Кадафи замаза мрачното си минало с помощта на пари, или още по-точно - на много пари. Той плати 2,8 милиарда долара обезщетения за жертвите на два терористични атентата в берлинската дискотека Ла Бел и за взрива над Локърби. В замяна на това ООН забрави изведнъж за терористичното минало на либийския държавен глава.
САЩ също останаха доволни, когато Кадафи обяви, че се отказва от оръжията за масово унищожение. През 2003 година бяха премахнати санкциите срещу Либия, а през 2004 година на визита при Кадафи бяха и Тони Блеър, и Жак Ширак и Герхард Шрьодер.
Изредиха се всички....
"Тази страна се промени в политическо отношение и това заслужава само адмирации", каза навремето Г. Шрьодер и добави: "Разбира се, не може да се прави сравнение с това, което ние у дома познаваме, но посоката е вярна. Аз вярвам, че международната общност има интерес да приобщи Либия".
През същата 2004 година Муамар Кадафи посети ЕС в Брюксел. Той водеше със себе си прословутата си женска охрана, спеше в палатка и изнерви събеседниците си с многочасови монолози. Подкрепата си за тероризма Кадафи обрисува като борба за освобождение:
"Ние изпълнявахме нашия дълг - обучавахме борци за свобода, за да могат те да я постигнат. Ние вярваме, че това беше наш исторически дълг", каза Кадафи.
Междувременно Либия сключи с ЕС споразумение за партньорство в Средиземноморския регион. Особено Италия проявява засилен интерес към Либия. В бившата колония функционират много италиански фирми, а Либия пък има участие в много италиански концерни.
През 2006 година ЕС и Либия подписаха споразумение за ограничаване на нелегалната имиграция, като Либия се задължи да връща обратно бежанците от Африка, за което беше възнаградена с 50 милиона евро. От време навреме Кадафи отново настоява за милионни финансови инжекции, като заплашва, че ще пропуска бежанците към Европа.
"Българският случай"
Отношенията с ЕС се подобриха значително, когато Муамар Кадафи освободи от затвора българските медицински сестри, несправедливо обвинени и осъдени за заразяване със СПИН на над 400 либийски деца. Тогава съпругата на френския президент Сесилия Саркози придружи завръщането на медицинските сестри в София, а мъжът й само няколко седмици по-късно договори сделки с Кадафи в размер на 10 милиарда евро.
"Business as usual". Италия доставя по директен тръбопровод петрол и природен газ от Либия. Германия също е добър клиент. 10 % от потребявания в Германия петрол са от Либия. А италианският премиер Силвио Берлускони наляво и надясно сипе хвалебствия за Кадафи:
"Съзирам в тази водеща личност голяма мъдрост. Признавам, че всичко, което ми е казвал през последните 15 години във връзка с международните кризи отговаряше на действителността", твърди Саркози. А какво прави ЕС в сегашното бурно време на протести в Либия?
Наблюдава и мълчи. Върховната представителка на ЕС по въпросите на външната политика Катрин Аштън успя да формулира само едно израчение: "Ние наблюдавеме ситуацията много внимателно и призоваваме ръководството да се вслуша в хората".
Автор: Б. Ригерт, К. Цанев/ Редактор : Б. Узунова