В Индия коронавирусът поразява и бедни, и богати
22 май 2021"Шок, отчаяние и безпомощност" - така Абхишек Дата описва чувствата, които го изпълват. Разговорът с него се води по телефона, среща не е възможна, тъй като от пет седмици в Ню Делхи важи забрана за излизане. У дома Абхишек Дата се грижи за леля си, която е болна от Ковид-19. В края на април е загубил баща си, ден по-късно - баба си. И двамата са били болни от коронавирус. "Но не ги загубихме заради тяхното заболяване, а защото нямаше никакво здравно обслужване", казва Абхишек Дата.
Неговото семейство е заможно, самият той в момента прави докторантура в Оксфорд. Майка му е ръководила индийската обществено-правна телевизия, баща му е работил в министерството на отбраната.
Доскоро никой в семейството не се тревожел какво ще стане, ако някой се разболее - те просто отивали в най-добрата частна клиника в Ню Делхи и получавали първокласно обслужване срещу съответното заплащане.
"Дори не го погледнаха"
Досега заможните семейства бяха в неведение за капаните на здравната система в Индия. Докато през пролетта не започнаха да се заразяват по над 400 000 души дневно с коронавирус, много от които в големите градове. Здравната система колабира на всички равнища.
Изобщо не можех да намеря линейка, а в болниците никой не отговаряше на телефона, споделя Абхишек Дата. "Откарах баща си, който беше в безсъзнание, със собствената ми кола. Но всички болници наоколо ни връщаха още на входа и ни отпращаха. Дори не го погледнаха."
Часове по-късно Абхишек Дата намерил легло за баща си в една от държавните болници, но малко след това той починал. Ден по-късно цялата ужасна одисея се повторила с баба му, която също издъхнала. Диагнозата коронавирус им била поставена едва след смъртта им. Семейството се опитвало да се тества в продължение на дни, но било невъзможно - лабораториите били затворени поради претоварване.
Като по време на война
25 процента от 6500 пациенти в най-голямата Ковид-болница в Ню Делхи са починали, казва ръководителката на спешната помощ Риту Саксена. Много от хората стигнали до болницата твърде късно, състоянието им вече било критично. Семействата се бавели и се опитвали да се грижат за близките си вкъщи. Но каква алтернатива са имали, пита се Абхишек Дата.
"Състоянието на баща ми бе толкова тежко, че всички клиники казваха, че вече не могат да направят нищо за него". Отпращаха ни, но нямаше къде другаде да отидем, разказва Абхишек Дата. Навсякъде получавали един и същи отговор, затова се опитали да осигурят всички нужни медикаменти за домашно лечение. Било като във време на война. "Опитваш се да направиш всичко възможно, за да спасиш себе си и семейството си, тъй като системата или държавата са напълно неспособни", спомня си мъжът.
Над 24 милиона заразени, над 290 000 починали
В средата на април една трета от всички направени тестове в Ню Делхи са положителни. Вече не се проверяват само съмнителните случаи, а се правят и случайни тестове по автобусни спирки или гари. Но е твърде късно. Кислород в болниците няма. "От повече от година знаем, че Ковид атакува дихателните пътища", казва Абхишек Дата. "Да сме подготвени трябваше да е най-голямата грижа на правителството. Трябва да обясним на всички, че тази криза е причинена от хората, тя е политически провал, а не естествена катастрофа".
Междувременно броят на новите инфекции в Ню Делхи, Мумбай или Бангалор спада, но в другите части на страната пикът още не е достигнат.
И е почти невъзможно да се добие точна представа за това колко хора в Индия са се заразили и колко са починали от Ковид-19. Здравните експерти знаят само, че броят на случаите е далеч по-висок от тези в официалната статистика. По данни на правителството, над 24 милиона души в Индия вече са били заразени с коронавируса. И над 290 000 са починали вследствие на заболяването.
А много от тях е можело да оцелеят, смята Абхишек Дата. Случаят с неговото семейство в Ню Делхи не е единичен, сходен е опитът и на редица негови приятели, познати, колеги, съседи. Градът е изпълнен с мъка и отчаяние: "Смъртта е нещо, за което се подготвяме. Но това, за което не можеш да се подготвиш, е да загубиш любимите си хора в ситуация, в която си безсилен. Нашата най-голяма травма е, че всички сме толкова ужасно безпомощни."