В Германия има работа за българи. Въпреки бежанците.

България е в топ десет на страните, изнасящи лекари за Германия. Само че далеч не целият български "износ" е така високо квалифициран. Много от българите във Федералната република работят като чистачи, болногледачи или общи строителни работници и нерядко стават жертва на жестока експлоатация. Работа по 12 или 14 часа на ден за жълти стотинки – подобни случаи неведнъж намираха място в германските медии.

През 2014 в Германия бе въведено минимално трудово възнаграждение от 8,50 евро на час. Това "изкара на светло" голяма част от нелегалния и твърде нископлатен труд на хората. Само че и днес все още има хиляди българи, които стават обект на експлоатация по частни строежи, в кланици, във фирми за почистване или при гледане на възрастни хора. И въпреки че получават твърде малко пари за труда си, много от тях нямат друг шанс за работа в Германия и се притесняват, че сега ще бъдат заместени от още по-евтина работна ръка – например от сирийски или иракски бежанци.

"Ние няма да успеем да обучим всички бежанци за машинни техници, но много от тях биха могли да работят като помощници в гледането на възрастни и болни хора или в земеделието", гласи мнението на Лудгер Вьосман, ръководител на германския център за образователна икономика "IFO". С тези думи той като че ли потвърждава подозрението, изказано неотдавна в коментар на "Нюрнбергер Нахрихтен". "Под претекст, че се вълнуват от интеграцията на бежанците, предприемачите прокарват собствените си интереси. Онова, което в действителност ги вълнува, е съвсем друго: да си намерят евтина работна ръка", се казваше там.

В много части на страната германските предприемачи демонстрират активност. В Бавария например те са обявили, че до края на 2019 година ще предложат 60 000 работни места на хора, потърсили убежище. "Бежанците са млади, предимно с добро образование и високо мотивирани. Точно такива хора ни трябват", каза преди време шефът на концерна "Даймлер" Дитер Цетше. Тогава той обяви, че ще търси подходящи хора за назначение директно по бежанските приюти. Дали обаче Цетше не прибърза с оптимистичните си оценки за бежанците и шансовете им на германския трудов пазар?

Какво образование имат бежанците?

Данните за образователното ниво и квалификацията на кандидатите за убежище в Германия сочат, че голяма част от очакванията, свързани с мигрантите, са били пресилено оптимистични. Повечето от тях не говорят немски, дипломите им от училище, ако изобщо са посещавали такова, не са сравними с германските, а 15% от сирийците и всеки втори афганистанец са неграмотни. Страни като Сирия, Ирак и Афганистан не разполагат с развита индустрия, а тъкмо индустриално и инженерно ориентираните професии в Германия - например в браншовете машиностроене, автомобилостроене и електротехника - създават най-съществения дял от БВП на страната. Съответно тъкмо в тези области има голям глад за работна ръка – само че квалифицирана. Ясно е, че голяма част от бежанците просто не отговарят на тези условия.

"Засега няма признаци, че голям брой бежанци биха успели да си намерят работа в някои помощни дейности, за които не се изисква особена квалификация, камо ли пък в професиите за висококвалифицирани кадри", казва пред Дойче Веле експертът на кьолнския Институт за германска икономика д-р Оливер Копел. Той пояснява, че за разлика от българите и румънците, работещи в Германия, бежанците имат огромни дефицити в образованието си. Според мащабно проучване, проведено от Института за германска икономика, едва 8,3% от сирийците и 6% от иракчаните са посещавали училище в продължение на 12 или повече години и имат завършено или поне започнато висше образование. Затова най-големи възможности за тях се очертават в сегментите на най-ниското заплащане – например като шофьори в транспорта, работници в логистиката или индустрията.

През октомври 2015 в Германия е имало близо 111 000 незаети работни места за неквалифицирани или преквалифицирани работници – места, които на практика биха могли да бъдат заети от всекиго. Дори и за тях обаче бежанците имат по-малък шанс спрямо кандидатите за работа от Източна Европа. Мигрантите, потърсили убежище в Германия, могат да заемат дадено работно място, само ако то не може да бъде заето от германец или друг жител на страна от ЕС. Има и друго: повечето бежанци са заинтересовани от това бързо да изкарват пари, за да подкрепят своите роднини, останали в родината. Ясно е, че тези, които ще успеят да си намерят работа на минималната часова надница от по 8,50 евро на час, няма да имат голяма мотивация да учат и да се квалифицират в продължение на години, за да получават пак същите пари в някои от занаятчийските професии, за които се изисква квалификация – например като пекари.

Все повече българи работят в Германия

По данни на Института за германска икономика, легалната заетост сред нискоквалифицираната работна ръка се е увеличила през последните три години (от края на 2012 до средата на 2015) с 11% , а тази сред чужденците – дори с 45%. Повишението при българите е сред най-високите измежду всички чужденци – почти 260%. Това е пряк резултат от отварянето на германския трудов пазар за българи и румънци от началото на 2014 година.

Оттогава насам в Германия постоянно нараства и делът на българите, които работят като висококвалифицирани специалисти. Голяма част от недостига на кадри в медицинските професии например - като се започне от обикновени санитари и се стигне до главни лекари - се компенсира от хора, завършили своето образование в България. Според официалната статистика, броят на практикуващите български лекари в Германия е 1283. В действителност обаче той е много по-висок, тъй като тези данни не обхващат българите с частен лекарски кабинет. В статистиката не попадат и онези, които междувременно са придобили германско гражданство.

Митът за сирийските лекари

Възможност за конкуренция между българи и бежанци има единствено в сферата на лекарската професия. Всъщност в този бранш конкуренти на българските кадри се явяват дори само сирийците. От 2015 година насам към Германия засилено се ориентират сирийски лекари като междувременно 5% от новоназначените медици в германски клиники са сирийци. Но и това не е причина за притеснение. Защото поради големия недостиг на подобни кадри особено в по-малките населени места, както и поради големия брой пенсиониращи се германски лекари места за чуждестранни медици ще има и в бъдеще - и то предостатъчно.

Германия ще е принудена и занапред да търси не само лекари в чужбина. Същото се отнася и за компютърните специалисти, инженерите и машиностроителите. В тези области бежанците като цяло няма как да се конкурират с германците и с работещите в страната източноевропейци. А и основният дял от експерти в инженерните науки на Германия така или иначе се запълва от индийци и китайци. Тенденция, която скоро надали ще се промени.

По всичко личи, че единственият шанс на много от бежанците в Германия е да се конкурират помежду си - за ниско платени легални работни места или за работа на черно.