В един български затвор

Пренаселеност, изтезания, корупция, присъди доживотен затвор без замяна - това са само някои от проблемите, регистрирани в затворите в Бургас и Варна от Комитета против изтезанията към Съвета на Европа. Наблюдатели на Българския Хелзинкски комитет (БХК) отидоха да проверят ситуацията на място. С тях беше и нашата кореспондентка Антоанета Ненкова.

Два тона желязо на входа

Главната входна врата на варненския затвор е от желязо и е висока 3 метра. Всяко от крилата й тежи по 1 тон. Обикновено остава затворена. Ползва се малката врата на едното крило. Ключалката има нарези, за да не я отваря шперц. Следва още една дебела двукрилна врата. А зад нея започва затворът.

Три етажа с по три коридора. В средата е остъклената кула - оттук един човек от охраната отваря централно вратите към коридорите с килиите. Сто на брой килии - единични и общи, за 350 затворници. Но те са 491. Били са и над 650. Преди година местят стотина осъдени в други затвори, защото Европейският комитет против изтезанията установил, че варненският затвор е сред най-претъпканите.

Килия №13

Това е първата килия, в която влизам. В теснотията 7 на 5 м. живеят 18 души. Има обаче и килии, които са обитавани от 30 души - нищо, че са с площ от едва 35 квадрата. За никого не е тайна, че в България не се спазват задължителните стандарти за поне 4 кв.м. площ на лишен от свобода. Едва наскоро правосъдното министерство предложи нормата да се въведе, но това ще стане чак през 2019 година.

Затворниците са се обзавели с паравани от чаршафи. Виждам лицата на трима, другите са зад "параваните". Някои легла са на три етажа. Електрически кабели висят над спящите на последното ниво. Течаща вода няма. Промъквам се до вътрешен ъгъл, в който е сбутана тоалетната - без параван, на метър от леглото на Димчо Димов.

„Хора и плъхове делим една територия. Килиите ни са благодатен терен за ХИВ и хепатит. А пренаселеността я виждате - от два до три пъти по-висока в сравнение с изискванията на Европа“, разказва затворникът. Той добре познава евростандартите, защото е писал десетки жалби до прокуратурата. Последната си жалба праща до Европейския съд в Страсбург. Но този път не заради смрадта.

27 дни с белезници

На 20 април 2008 г. надзиратели го имобилизирали към леглото „на кръст“, разказва затворникът. Буйствал и затова го „закопчали“. Заради болки в гърба и ръката помолил да го освободят. Дежурният офицер обаче казал, че по Гергьовден в затвора няма никой от администрацията. Останал с белезници 9 дни. Това е версията на Димов.

През май тази година Комитетът против изтезанията към Съвета на Европа установи, че от ноември 2010 г. до април 2012 г. във варненския затвор са регистрирани 20 „фиксации“. Eдин затворник прекарал с белезници 27 дни. Повечето от другите - между 5 и 18 дни.

В затвора във Варна наказанията си изтърпяват мошеници, джебчии, дилъри на дрога, изнасилвачи, хора, осъдени за убийство. Над 80% са роми. Всеки трети е на възраст от 18 до 30 години. Без образование или с начално и основно са 98% от затворниците. Близо две трети са били без работа, когато са нарушили закона.

"Превърнали сме затворите в приюти. Затова и са пълни. Към 10 хиляди са натъпкани в 12 затвора", пресмята началникът на варненския затвор Росен Желязков. До шест месеца е най-честата присъда през 2011 година, сочи доклад на БХК. В затвора във Варна почти две трети от присъдите са до година и половина.

Картини зад решетките

В затвора той си има... ателие. Йордан Николов-Даката лежи заради фалшифициране на евро-банкноти. През 2007 г. е осъден на 14 години и половина. 60-годишният Йордан е завършил Малката академия на народния художник Кирил Станчев. В затвора отново започва да рисува. А началникът Росен Желязков нарежда да му направят ателие в едно от приземията. Даката има вече няколко самостоятелни изложби във варненски галерии. С разрешение на окръжния прокурор подготвя следващата. Нарекъл я е „Изгубени светове“.

На излизане от ателието виждам в приземията следния надпис: „Дано небето се срути над главите ви!“. Схващам смисъла в зоната със засилен надзор и охрана. Това е крилото на осъдените до живот. Затворниците го наричат „зоната на здрача“. Там охраната ми се утроява - освен началникът на охраната Светослав Савов, към групата ни се присъединяват още двама надзиратели и социалният инспектор на зоната.

Морков с хероин

Тук са и наказателните килии. "До дупките на плъховете сме", казва Севдалин Христов, който ще лежи 14 дни в карцера, защото установили хероин в кръвта му. С него са и още двама - за обида на надзирател и заради внесен мобилен телефон. Затворниците твърдят, че дрогата влиза лесно в затвора - крият я в хляб, в джапанки, даже и в моркови. Даваш нещо на надзирателя и пратката пристига, твърдят затворниците.

В „зоната на здрача“ намирам общо 18 осъдени до живот. Четирима от тях са без право на замяна. Някои са убили за първи път. Повечето от убийствата са били извършени с нечовешка жестокост.

Докато вървим по коридора на доживотните, в една от килиите се почуква. Дългите години тишина изострят сетивата. "Тук и стените имат уши", казва Георги Негойчев, инспектор по социалните дейности в затвора. Охраната вдига резетата, ключът прещраква, отварянето на вратата е по-скоро грохот.

Богомил и Димитър стоят изправени. Слаби, дребни. Единият е на 27, другият - на 36. Говорят тихо. Единият убил непълнолетно момиче и го увил в килим, за да прикрие следите. Другият посегнал на съседа си и се спрял чак тогава, когато го разфасовал...

Призрачно

До това лято коридорът на доживотните е бил най-призрачното място в затвора - смрад, мръсотия, плъхове. През август килиите са били ремонтирани. Сега разполагат с това, за което другите затворници само могат да мечтаят - самостоятелен санитарен възел, казва началникът на охраната Светослав Савов. Но и това станало под натиск отвън. Европа отдавна смята не само смъртните, но и доживотните присъди без замяна за анахронизъм. А България е единствената страна в Европа не с една, а с три вида доживотни присъди - доживотен затвор без замяна, доживотен затвор и 30 години затвор. Съветът на Европа настоява България да премахне доживотните присъди без замяна.

Засега обаче животът на осъдените до живот остава затворен в кръг: сутрешна проверка, час престой на открито, тоалет, храна. Баня - в понеделник и петък. Три пъти в седмицата религиозна беседа, един път тенис на маса и „други разрешени игри“. В събота и неделя - „санитарен час“. Само 42-ма от осъдените във варненския затвор имат шанса да работят. А на изхода на затвора виждаме следната реклама: „Затворът предлага по желание на клиента всякакви размери метални решетки“.

„Българският затвор си е български“, лаконично обобщава социалният инспектор Георги Негойчев, с когото в края на деня излизаме от затвора. Всеки затвор, освен да държи под ключ, би трябвало и да превъзпитава, да ресоциализира. Засега обаче в българските затвори просто се оцелява. Въпреки това омагьосаният кръг зад решетките се оказва най-сигурният начин на живот за затворниците. Неслучайно след изтърпяване на наказанията много от тях бързо се връщат с нови присъди. Бедни, безработни, роми. И това е най-голямата пукнатина зад фасадата на един български затвор.

Автор: А. Ненкова; Редактор: А. Андреев