В кой век живеят албанците?

Мария не доживява до 18-тия си рожден ден. Младата жена от северноалбанското село Кир е убита заедно с дядо си, докато двамата работели на семейната нива. Убиецът не се разкайва за деянието си. Според него то е напълно оправдано - това е отмъщение за насилията, причинени на собственото му семейство. Така честта на фамилията бива възстановена.

След убийството на Мария и дядо й, през месец юни тази година стотици млади албанци излязоха на протест в столицата Тирана срещу възвърналата се традиция на кръвната мъст. През последните години броят на убийствата с цел отмъщение нараства. Една от причините се крие в това, че покрай кризата в ЕС, много албанци, работещи в чужбина, но замесени в стари семейни вражди, са принудени да се върнат в родината си. Само за последните 20 години, след рухването на комунистическия режим, са регистрирани около 5000 убийства с цел отмъщение. 1500 семейства в Албания, в това число в Тирана, живеят заключени по домовете си и не смеят да излязат навън. Полицията избягва да се намесва, тъй като много от нейните служители сами са станали жертва и са били въвлечени във фамилните свади. Законът и държавата са поставени на колене.

"Кръвта се измива с кръв"

Кръвното отмъщение принадлежи към т.нар. Канун, който е въведен в средата на XV век. Канунът повелява, че кръвта се измива с кръв и той продължава да регламентира голяма част от обществените отношения в Албания, особено в труднодостъпните северни планински части на страната. При диктатурата на Енвер Ходжа кръвната мъст е сложена под похлупак, но след рухването на режима, в началото на 1990-те години вълната от кървави отмъщения между фамилии се надига с нова сила. Жертва на вендетата стават дори деца, както и млади хора - като ненавършилата и 18 години Мария.

Католическата църква в Албания отдавна заклеймява в проповеди кръвното отмъщение, но убийството на Мария става повод за по-строга мярка срещу привържениците на вендетата. В средата на септември тя издаде декрет, според който всеки католик, извършил кърваво отмъщение, бива отлъчен от нея. Папа Бенедикт XVI и албанският премиер Сали Бериша приветстваха това решение.

"Кръвната мъст е самоунищожение на народа", казва епископ Лучиан Августини от Сапа. Той пояснява, че кървавите отмъщения днес не следват духа на Кануна, който по принцип предвижда отмъщение срещу извършителя на насилие, но не и срещу неговите деца и близки. "Тъй като не познават истинския Канун, хората си създават нови Кануни, причиняват трагедии и вършат престъпления", казва още епископът.

Изолирани от страх

Все повече млади хора в Албания не искат да имат нищо общо с кръвното отмъщение и опустошителните му последици. Някои дори бягат в чужбина, за да не бъдат заставени да извършат вендета. Особено трагична е ситуацията на много младежи, които не смеят да излязат от домовете си, защото знаят, че навън ги дебне отмъщението на "вражия" клан. Сигурни се чувстват само у дома си, защото Канунът повелява, че кръвно отмъщение не може да бъде извършвано в дома на засегнатия.

Много албански деца и младежи живеят по тази причина в пълна изолация. Още по-лоша от изолацията е травмата на страха и ужаса, с която те остават белязани за цял живот.   

Автор: А. Вербица, Б. Рачева/Редактор: М. Илчева