В Русия е възможен само дворцов преврат

В момента, в който Владимир Путин разказваше на пресконференцията си за укрепването на курса на рублата, гражданите на страната масово изкупуваха долари и опразваха щандовете в магазините в желанието си възможно най-бързо да се освободят от сриващата се национална валута. В Санкт Петербург се извиха опашки - както пред фирмите, продаващи луксозни автомобили, така и пред супермаркетите. Местните медии пък пишат за наплив на чужденци от Финландия и балтийските държави, изкупуващи евтин за тях бензин и електроника.

От стагнация към рецесия

Независимите експерти се отнасят много скептично към изявленията на Путин за излишъците в бюджета и ръста на производството. Дмитрий Травин от Европейския университет в Санкт Петербург смята, че кризата в икономиката е започнала далеч преди събитията в Крим и въвеждането на санкциите. Според него основната причина за кризата е принципно лошото състояние на руската икономика: "Както се вижда от данните - развитието в икономиката спира още миналата година и започва стагнация. При това на фона на много високите тогава цени на нефта. А през тази година ситуацията се влоши допълнително - преминаваме от стагнация към рецесия, към директен спад в производството".

Вторият по важност фактор, влияещ на икономическата ситуация, е спадът в цените на нефта, посочва Травин. Той не вижда в този спад някакъв заговор на страните-износителки на петрол и мисли, че това става по обективни причини. Санкциите също са допринесли за срива на икономиката, но - по мнението на политолога - едва на трето място.

При това положение руснаците понасят загуби не толкова от европейските санкции, колкото от "антисанкциите" на самата руска власт: от мерките по ограничаване на вноса на хранителни стоки от Съединените щати и държавите от ЕС, въведени през август, изтъква Травин. Независимо от това обаче, по-голямата част от населението продължава да поддържа политиката на Кремъл. "В този смисъл ние се явяваме не само заложници на това, което се случва, а и непосредствени виновници за него. Руските граждани сами провокират проблемите си с поддръжката, която оказват на властта", обобщава експертът.

Обществото е по-скоро аполитично

На същото мнение е и социалогът Виктор Воронков, президент на петербургския Център за независими социологически проучвания: "Нашето общество като цяло е много индивидуалистично, нивото на солидарност и доверие в никакъв случай не е високо. Затова това общество е податливо на внушения и може да бъде манипулирано. Обществото не обсъжда това, което му се внушава от телевизията, лишено е от възможности за дискусии, но е свикнало да приема онова, което му казват официалните лица".

Воронков обаче посочва, че обединението около президента съвсем не е толкова монолитно, колкото изглежда. "В обществото се извършват толкова бързи промени, че интерпретирането на резултатите от социологическите допитвания е напълно невъзможно. Предполагам, че към 70 процента изобщо не се интересуват от политиката и нямат представа какво става в Украйна и в света. Това, което е важно за тях, са цените в магазините и аптеките, стойностите на имотите и съдържанието на собственото им портмоне. А ако при някоя анкета попитат тези хора дали поддържат политиката на Путин, те казват - да, с президента сме, само ни оставете на мира."

За илюстрация на тази фиктивна монолитност социологът сочи уличната активност: пропрезидентското болшинство никога не е успявало да организира митинги, които да са равни по численост на маршовете, проведени тази година от противниците на анексирането на Крим, които - ако се вярва на допитванията - са малцинство.

Демократична революция или дворцов преврат?

И двамата експерти смятат, че не е дошло времето за социални взривове или други сътресения, независимо от влошаващата се икономическа ситуация. "Още нямам чувството, че в Русия са възможни масови протести като тези на украинския Майдан. Мисля, че влошаването на положението на руските граждани още не е толкова голямо. Но в крайна сметка всичко ще зависи от цените на нефта. Ако спадът е съпоставим с това, което стана през 1998 - когато заплатите намаляваха, а цените - растяха, то сегашният политически режим едва ли ще удържи дълго", предполага Дмитрий Травин.

Прогнозата на Виктор Воронков е, че ако през следващите две години бъде сменен лидерът в Русия, това ще се дължи не на социалната активност на обществото, а на някой олигархичен дворцов преврат. "В момента от кризата най-много страда не народът, който дори не разбира в каква дупка е попаднал, а едрият бизнес, губещ милиарди долари. Затова тази безотговорна авантюристична външна политика трябва да бъде прекратена. Това няма как да стане, ако не се махне Путин." При това превратът, който ще бъде иницииран от олигарсите, може да бъде само в демократична посока, защото те имат нужда от открит и свободен пазар, смята Воронков. Което обаче ще означава, че демокрацията в Русия за пореден път ще бъде спусната отгоре, в отговор на изискванията на елита, а не на обществото, констатира социологът.