В чии ръце е земята на България?

В сърцето на Европа се извършва нещо като тайна поземлена реформа - финансови играчи изкупуват земеделски земи в източноевропейските страни. Ползите, които извличат, са големи, включително и благодарение на европейските субсидии. А вредите са най-вече за местните хора.

Земята - обект на финансови спекулации

„На фона на международната финансова криза земята започна да се възприема като изгодна инвестиция, като конвертируема стока на пазара", казва евродепутатът от ГЕРБ Владимир Уручев, член на Комисията по земеделие в Европарламента. По неговите думи, в страните от Централна и Източна Европа концентрацията на земя със спекулативна цел в малко на брой големи фирми и инвестиционни дружества вече е придобила много сериозни размери.

Процесите там се засилиха допълнително поради по-ниските цени на хектар в сравнение със Западна Европа, но и покрай системата на европейските субсидии. Тези субсидии - между 150 и 200 евро на хектар - дават предимство на големите фирми, които развиват индустриализирано земеделие.

Така големите инвестиционни дружества и финансовите спекуланти постепенно изтласкват малките земеделски стопанства от пазара. И не само това - по правило те изтеглят печалбите си от региона и не плащат данъци в местните общини, нито пък се интересуват от опазването на околната среда или от защитата на биологичното разнообразие.

Каква е ситуацията в България?

„В България има истински финансови акули със съответните фирмени обръчи около тях. Няколко големи фирми държат близо половината от обработваемата площ в страната", казва един брокер на земя от Варненско, който държи да остане анонимен.

Системата на европейските субсидии осигурява на тези големи фирми и инвеститори приходи за милиони - и то само защото разполагат с огромни земеделски масиви. Приетата през 2013 реформа на Общата селскостопанска политика на ЕС въведе ограничение на максималните субсидии, изплащани на хектар. С това трябваше да се осигури по-справедливо разпределение на субсидиите и да се стимулира устойчивото земеделие чрез стопанства от семеен тип с разнообразна продукция, вместо агроиндустрии, залагащи на монокултури.

На практика обаче не настъпиха сериозни промени. Статистическите данни за 2015 показват, че 25 от най-големите земеделски дружества в България са получавали и най-много европейски пари - тоест, тъкмо тези, които и преди реформата са имали най-големи ползи от преките европейски субсидии.

"Най-лошият пример"

Ситуацията е сходна и в други части на Европа, като най-лошият пример в това отношение е Румъния, посочва евродепутатът Владимир Уручев. В северната съседка на България най-голямото селскостопанско предприятие притежава приблизително 65 000 хектара земя, а около 30% от земята се стопанисват от чуждестранни инвеститори. В тази връзка румънският президент Клаус Йоханис пледира за допълнителни рестрикции при продажбите на земи на чужденци.

България, Словакия, Унгария, Литва и Латвия вече предприеха опити чрез протекционистки мерки да се защитят срещу разпродажбата на земеделски земи на чужденци. ЕС обаче заведе срещу тях наказателни процедури - заради ограничаване на свободната конкуренция. Не всички експерти одобряват този подход: "По въпроса за земите ЕС трябва да е готов на по-големи отстъпки по отношение на пазарните правила и на конкурентоспособността. Защото земеделската земя не е обикновена стока", казва германската евродепутатка Мария Хойбух, член на Комисията по земеделие в Европарламента. В края на март Комисията направи конкретни предложения за земеделската политика, като апелира към страните-членки да осигурят на малките и средни селски стопани, както и на начинаещите фермери достъп до земеделски земи на нормални цени.

Повече прозрачност

Евродепутатката Мария Хойбух е на мнение, че въвеждането на горна граница за покупката на земи, каквато има в Литва например, е легитимно средство срещу прекомерната концентрация на собственост в ръцете на няколко големи фирми. Преди всичко обаче Хойбух пледира за повече прозрачност при смяната на собствеността. Евродепутатката дава за пример съдбата на един бивш отличник от бранша - КТГ Аграр. Тази германска фирма беше изкупила огромни селскостопански площи както в Западна, така и в Източна Европа. Но след фалита, обявен миналата година, концернът премина в ръцете на нов инвеститор, без засегнатите общини да могат да окажат каквото и да било въздействие върху тази сделка. Подобни примери не бива да се повтарят, казва Хойбух. „Който източва печалбите от региона и взима решенията през главите на местните хора, вреди не само на земеделието, но и на цяла Европа", предупреждава евродепутатката.