Газовият хъб: очакванията едни, реалностите други
4 август 2018Вероятно повечето от вас са чували за големия газов проект "Северен поток II", който ще отклони почти целия руски газ, преминаващ сега през Украйна, директно към Германия и по този начин напълно ще изолира бившата съветска държава. Но какво се случва с един друг, не толкова обсъждан газопровод, наречен "Турски поток", който свързва доставките на газ от Каспийско море с Югоизточна Европа през Турция и е с капацитет от 32 милиарда кубически метра. През май беше обявено, че втората линия на газопровода ще бъде пренасочена към най-бедната страна в ЕС - България, която се изявява като безпристрастен посредник в газовия бизнес в региона. Засега желанието на българската страна е втората тръба да достигне по дъното на Черно море до Варна, където да бъде изграден газов хъб и от там да се транспортира газ до съседните Румъния, Гърция и Сърбия.
Българската част от газопровода ще бъде с капацитет от 15 милиарда кубически метра и ще влезе в експлоатация вероятно в края на 2019 или началото на 2020 г.. Сухопътният транзитен интерконектор до границата с Гърция ще е с дължина около 182 километра и ще пренася около 3 млрд. куб. метра природен газ годишно, като този капацитет може да бъде увеличен до 5 млрд. "Включването на България в съвместния руско-турски газов проект може да изглежда изненадващо, особено след фиаското около "Южен поток ", но като се има предвид геополитическата позиция на България, няма защо да се учудваме от това", казва за ДВ политическият експерт Ян Мус. "България се оказва най-естественият избор, за да стигне тръбата до Централна Европа, тъй като по този начин се избягва политически и географски проблематичната Македония. Освен това София е много по-прагматична в подхода си към Русия, отколкото Полша или Румъния", продължава Мус.
В очакване на разрешение от Брюксел
Засега Москва действа предпазливо, за да не се повтори случаят с изоставения "Южен поток", като междувременно и "Северен поток II" създава проблеми на руската страна. В този контекст руският енергиен министър Александър Новак заяви, че Русия ще се ангажира с проекта само ако и Брюксел даде зелена светлина. Сигналите от там засега изглеждат положителни. "Диверсифицираните доставки на газ за България и региона на Югоизточна Европа са от изключителна важност за успешния енергиен съюз, тъй като енергийната сигурност е един от петте му стълба", заяви за ДВ заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шевчович. "Европейската комисия напълно подкрепя амбициите на България за свързване на доставките на газ, което ще допринесе за по-диверсифицирани и конкурентни газови пазари", допълва той.
Междинните резултати от проучването за осъществимост бяха представени на 12 юни в Брюксел, където операторът на газопреносната система в България "Булгартрансгаз" обясни, че проектът трябва да бъде осъществен на два етапа - първо, чрез нова изходна газова точка от Турция и след това - нова входна точка до Варна, на брега на Черно море, където ще се намира основният хъб. "Обсъдих лично това с премиера Борисов и министър Петкова", каза Шевчович. "Нашите оценки показват, че с оглед на важната роля на газа като резервно гориво, ЕС ще има нужда от газ и през следващото десетилетие. Затова е необходимо да се запазят съществуващите транспортни маршрути в ЕС, включително и тези в Украйна. "Българският газов възел е замислен като предлагащ повече разнообразие, а не като ограничаващо средство".
Все пак европейските власти изразиха своите опасения, че София може да се възползва от своето положение и да наложи транзитни такси, от които да печели допълнително.
Фанфари и реалности
"България все още не отговаря на условията на ЕС да стане газов хъб, но те идеално знаят какво да правят", каза Клаус-Дитер Борхард, директор "Вътрешни енергийни въпроси“ в Европейската комисия. "Ако наистина има желание да се създаде хъб, а не само да се пренася руски газ, както в случая с " Южен поток ", възможностите този проект да се осъществи са напълно реални. От разговорите ми с българското правителство оставам с усещането, че то е решено да създаде балкански газов възел в България. В този случай Комисията е готова да подкрепи България ". Шевчович също така предупреди, че изграждането на нова газопроводна инфраструктура в България ще се следи изключително внимателно, за да е сигурно, че тя ще отговаря на европейските норми.
Въпреки фанфарите и големите очаквания, някои смятат, че е малко вероятно България да се превърне в газов хъб за една нощ, ако това изобщо се случи. Това би изисквало голям пазар на течен газ, който от своя страна изисква увеличено търсене, много различни източници на доставки, различни участници и регулиран достъп на трети страни до всички тръбопроводи, смята Джонатан Стърн, учен от изследователската програма за природния газ на Института за енергийни изследвания в Оксфорд. "България изпълнява малко или нито едно от тези изисквания. По същество това е малък пазар, доминиран от руски газ от Азербайджан и втечнен природен газ от Гърция", казва той. Ян Мус завършва: "Разбирам, че целият проект е представен от българския политически елит като голям успех, но истината е, че Москва и Анкара ще диктуват правилата, а влиянието на София върху хода на събитията ще остане ограничено".