Германия ли ще плати сметката?

За Ангела Меркел започват двете вероятно най-важни седмици на поста й като канцлер. На различни форуми в Мексико, Рим и Брюксел ще се обсъжда спасяването на еврозоната и търсенето на решение за дълговата криза с нейните последствия, добили световен мащаб. В правителствената си декларация Меркел отправи предупреждение за възможното претоварване на Германия, тъй като знае, че очакванията спрямо Германия са огромни - не само в Европа, а и по целия свят. "Ако се провали еврото, ще се провали и Европа", обича да повтаря канцлерката. И ако след изборите в неделя Гърция изпадне в хаос, ако на Испания й се наложи изцяло да се скрие под спасителния чадър, а Италия продължи да се олюлява, единната валута може да рухне много по-бързо, отколкото се допуска в момента.

Германия ще трябва да поеме рискове

Най-късно тогава на федералното правителство ще му се наложи да се откаже от досегашната си стриктна позиция. Или по-просто казано: Ангела Меркел ще трябва да отвори германското портмоне, за да поеме дълговете на южните европейски държави и да може да гарантира платежоспособността им. Съединените щати и бързоразвиващите се страни очакват точно това да се случи на предстоящата в Мексико среща на върха на Г-20, където еврокризата ще бъде водеща тема. Икономическият растеж на потъналите в дългове Съединени щати е изключително лабилен. И в този план помощта от Европа се посреща охотно. Американската рецепта гласи: напечатайте повече пари и услужете с тях на нуждаещите се. Срещу което Ангела Меркел дълго се съпротивляваше, но няма да може да продължи да поддържа тази позиция, ако еврокризата се изостри още повече.

Дългосрочните планове идват със закъснение

Международните инвеститори на финансовите пазари разчитат, че Германия ще се съгласи с разхлабването на паричната политика по линия на Европейската централна банка и ще поеме по-големи рискове. В полза на което говори и обстоятелството, че германските държавни облигации, макар да се смятат за сигурни, не са търсени от големите американски инвеститори. Освен това растат осигуровките срещу кредитен риск на германските държавни облигации. Което е индикатор, че кредитоспособността на Германия ще спадне в контекста на бъдещите по-високи разходи покрай еврокризата.

Федералната канцлерка залага на бюджетната дисциплина в бъдещето и на истински политически съюз, който съвместно ще поема и покрива задълженията си. Но тази сама по себе си правилна визия ще има нужда от години, докато бъде приложена. От решения обаче има нужда днес, а още по-добре - вчера. Дискусията, посветена на общите задължения, на евробондовете или съвместното ликвидиране на дълговете чрез погасителни фондове, трябва да бъде водена, но и тези инструменти няма да се окажат на разположение в скоро време. Както канцлерката нееднократно е заявявала - тя подкрепя идеята за съвместен банков надзор в Европа. А това би била първата стъпка към създаването на банков съюз, в който всички европейски банки взаимно гарантират влоговете си.

Централната банка като последна надежда

В краткосрочен план единствената дееспособна институция с достатъчно финансови сили е Европейската централна банка. В момента тя оказва сериозна подкрепа на Испания, а през следващите седмици ще трябва да се погрижи Гърция, снабдявайки местните банки с евтини пари. Пред банката се трупат все повече рискове, пред които в един момент ще трябва да се изправят и държавите-съдружнички, от които най-голям дял има Германия. Каквото и да се говори - един ден някой ще трябва да поеме сметката. И данъкоплатците в Германия и Европа неизбежно ще бъдат допълнително обременени. Може би за преодоляване на дълговата криза в Европа би трябвало да се въведе данък "Солидарност", какъвто съществува между западната и източната част на Германия.

Европа, водена от федералната канцлерка Ангела Меркел, ще трябва да намери в следващите две седмици отговорите, които да убедят и финансовите пазари, и инвеститорите. В противен случай еврото ще се провали, а след него и Европа - такава, каквото я знаем.

Автор: Б. Ригерт, Редактор: М. Илчева