Германците и сексът

В наши дни сексът е буквално навсякъде. Редица портали предлагат безплатни филмчета, прилежно подредени в най-различни рубрики. Като например: "Лесбийски секс" или "Секс на открито". Качеството не е най-доброто, но все пак е секс.

Този, който търси, ще намери достатъчно разголени кадри и в списанията, филмите и телевизионните шоу програми. В Германия вече няма тема, свързана със секса, по която да не се говори открито - от полигамията до оргиите, от интимния пиърсинг до нестандартните сексуални предпочитания. Пък и защо не?

От пълната несвобода до слободията

Преди 60 години никой не дръзва да произнесе на висок глас думата "секс". Сексът е чисто личен въпрос, при това максимално прикрит и лишен от наслада. През 1966 година Върховният съд дори постановява, че бракът изисква от жената "жертвоготовност при сношение", а "безразличието и съпротивата" са забранени.

От тази присъда са изминали по-малко от 50 години, през които обаче сексуалният морал в Германия като че ли е препускал: от регламентираното поведение при сношението в брака до романи като "50 нюанса сиво", от напълно прикрития секс до секса навсякъде и по всяко време. Именно тези промени са обект на изложбата "Без срам?", открита в Музея на историята в Бон.

Мъжете нареждат, жените слушат

Сексуалният морал е "отношението към сексуалността, към тялото и към връзките между двата пола", обяснява Юдит Крузе, една от организаторките на изложбата. През 50-те и 60-те години на миналия век взаимоотношенията между половете и ролите на мъжа и жената са много ясно определени: мъжът нарежда, жената слуша. Чак до 1958 година мъжете имат право да решават дали съпругата им да работи и дали ѝ е позволено да вземе шофьорска книжка. Мъжът управлява и имуществото на жените.

Експозицията започва именно от този период, като представя всички важни събития и влияния, довели до рязка промяна в отношението към секса: откриването на противозачатъчните хапчета, женските движения, сексуалната просвета, хомосексуалността, проституцията, порнографията. Стига се "чак" до 2013 година, когато съгласно едно проучване 64 процента от германските мъже са на мнението, че равноправието в страната е вече факт. 28 на сто дори смятат, че с него се прекалява.

Секс и срам

В днешна Германия за секса може да се говори максимално открито. Но все пак не за всичко, както става ясно от разговорите ни с посетители на изложбата. Повечето от тях правят разлика между говоренето за секс и личните преживявания в този план. "Дали говоря за секс? Да, естествено! Но не говоря за моите сексуални преживявания. Това никого не засяга", казва 15-годишният Марек. От което следва, че макар повечето задръжки да са паднали, чувството за срам си остава. Неслучайно изложбата в Бон е наречена "Без срам?".

Както казва германският психолог Волфганг Хантел-Квитман, срамът възниква тогава, когато се разкрива нещо, което бихме искали да скрием. Експертът смята, че срамът е тясно свързан с ценностните ни представи - както в личен, така и в обществен план: "Срам изпитва само този, който не удовлетворява социалните и морални очаквания, които самият той е отправил към себе си".

Една учителка, довела ученици да посетят изложбата, обръща внимание на следния проблем: "Днешните деца и младежи със сигурност си имат своя ценностна система и много добре знаят, че някои неща не бива да се казват или правят пред публика. Но заради цялата тази откритост в медиите те лесно се поддават да говорят и вършат неща, които всъщност не отговарят на техните ценностни представи".