Германчетата, спасени от Ирландия

Хората в Ирландия знаят какво означава да гладуваш. В средата на 19-и век страната им е сполетяна от продължителен глад. По време на тази национална катастрофа измират стотици хиляди ирландци, а милиони се изселват в чужбина. Споменът за тези мрачни времена пуска дълбоки корени в съзнанието на следващите поколения. Затова и ирландската общественост реагира със състрадание на новините, идващи от следвоенна Германия, където безброй германски деца са застрашени от глад, болести и смърт.

През май 1945 германският Вермахт подписва безусловната си капитулация. За мнозина германски жители тя идва твърде късно - покрай въздушните нападения много градове са изравнени със земята, снабдяването на населението със стоки от първа необходимост е почти преустановено. Най-силно засегнати са децата.

Нещастни, недохранени и боси

По този повод на 16 октомври 1946 детската лекарка Катлийн Мърфи свиква кризисна среща в ирландската столица Дъблин. Целта ѝ е да направи нещо в помощ на бедстващите деца. Така възниква "Дружеството за спасяване на германски деца", което решава да поеме издръжката на 1000 германчета, които да бъдат настанени в ирландски приемни семейства. Ирландското правителство организира акцията с помощта на неутралния "Червен кръст", наричайки я "Листо от детелина", което е и ирландски национален символ.

Мотивите за помощната акция са разнообразни: някои се решават на тази стъпка от съображения за хуманност, други - от приятелски чувства към Германия като страна, която по времето на Първата световна война подпомага ирландската борба за независимост срещу британците с доставки на оръжия. Ирландски фашисти пък решават да се възползват от евакуирането на германските деца, за да опазят чистотата на "германската кръв".

"Германски деца пристигнаха в Ирландия" - така вестниците обявяват новината за първата група германчета. Децата били настанени недалеч от Дъблин в болницата "Гленкрий" - бивша казарма. Германчетата - сираци или пък разделени от родителите се - се чувствали крайно несигурни в непознатата обстановка и страна, чийто език не разбирали. Те били и в крайно окаян вид - недохранени, повечето от тях нямали дори обувки, палтата им били съшити от стари, сиви войнишки униформи.

Ирландия посрещнала с отворени обятия бедстващите деца, които впрочем били не само от Германия, а и от Франция и Австрия. За тях раздялата с родината и родителите обаче се оказала твърде тежка. Затова и най-голямата им радост били писмата от близки и роднини, които получават в Ирландия.

Завръщането на германските деца

След кратък престой в болницата "Гленкрий", децата били изпращани в приемни семейства, където обаче ги чакали нови трудности - най-вече свързани със затруднената комуникация. Затова по-късно ирландското правителство спира да ги настанява в приемни семейства, а вместо това ги оставя да живеят заедно в болницата, където им преподавали учители - германци.

По-късно, когато хуманитарната ситуация в Германия се подобрява, децата постепенно започват да се връщат в родината си. През 1950-те години Федерална република Германия се отблагодарява на ирландците за тяхната безвъзмездна помощ. Близо 50 германски деца обаче остават завинаги в Ирландия. Някои от тях и до днес живеят там.