1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Гладът на ДПС за власт

Полина Паунова
23 ноември 2017

ДПС играе сложна игра - нито иска да демонтира патриотите, както твърди пламенно и жарко, нито иска да сваля ГЕРБ от власт, каквато уж е целта на предстоящия вот на недоверие. Единственият въпрос е - какво още иска ДПС?

https://p.dw.com/p/2o73g
Снимка: BGNES

Те са опозиция и искат оставката ту само на вицепремиера Валери Симеонов, ту на цялото правителство. Поеха курс към демонтаж на т.нар. Патриоти от властта, но признават, че не искат избори на всяка цена. Дори открито твърдят, че биха подкрепили правителство на малцинството на ГЕРБ, без да са във властта. В същото време, според тях, “Воля” е вече управляваща партия, защото благодарение на Марешки и компания се спасили символни гласувания в парламента. И въпреки това си схващане, ако те подкрепят управлението, естествено ще бъде безкористно и... няма да са във властта (като Марешки). Разбира се, всичко се прави в името на България – да не се излагаме пред чужденците с националисти в кабинета.

Редом с това преговарят с БСП на тема вот на недоверие на управляващите, но се опитват да прокарат такива аргументи, че исканата оставка да засегне възможно най-малко ГЕРБ и да се отнася в най-голяма степен до патриотите. И в нормална държава аргументите им, че е недопустимо да се властва съвместно с националисти, биха били напълно легитимни. С политическия бекграунд, който имат, а именно “златния пръст на Волен Сидеров” през 2013 година, подобни аргументи са комични. 

Паралелно с всички опозиционни инициативи те успяват да подкрепят символни за управлението идеи. Антикорупционният закон е само една от тях. А гласуването на нов състав на Висш съдебен съвет осветява най-видимо и символно колаборацията им с ГЕРБ.

Същевременно ако не бяха те, нямаше да падне главата на парламентарния шеф Димитър Главчев - защото символно подкрепиха БСП и заплашиха с опразване на парламентарната зала при височайшото посещение от Брюксел тази седмица.

Добре преценени движения

ДПС не страда от политическа шизофрения. Напротив, поведението му винаги е добре преценено. Движението е далеч от политическата гнусливост. И с еднакъв плам може да защити тезата защо Волен Сидеров е необходим и не е лош националист, когато трябва да крепи кабинета “Орешарски” на власт, както и противното схващане – че едно управление не бшво да зависи от т.нар “патриоти”, защото не е европейско. 

С еднакъв плам ДПС преговаря с БСП за вот на недоверие на тема корупция и подкрепя ГЕРБ за закон, който е роден от корупционното статукво и само ще го затвърди. И докато зигзагоообразните опозиционни движения се разиграват пред камерите на медиите, партията на Борисов подкрепя внесения от Делян Пеевски проект за промени в Закона за банковата несъстоятелност, който явно ще стане нормативен акт за “вторичното разграбване на КТБ”.

Зад всички тези движения обаче ясно прозира едно единствено нещо. ДПС живее чудесно в тази среда. И нито иска да демонтира патриотите, както твърди пламенно и жарко, нито иска да сваля ГЕРБ от власт, каквато уж била целта на предстоящия вот на недоверие. 

ДПС може да се съюзява с всички - включително и със Сидеров
ДПС може да се съюзява с всички - включително и със СидеровСнимка: BGNES

Единственият въпрос е – какво още иска ДПС? Защото докато партията не искаше нищо повече от онова, което явно е получила, тя не подемаше курс за демонтаж на патриотите. Да, искаше оставката на Валери Симеонов, но някак вяло и от време на време, сякаш от приличие. Но формацията очевидно не е получила нещо, което я радикализира в публичното говорене на нейните представители. И дори опитите да бъде успокоена от страна на самия Борисов, който лично засвидетелства, че ГЕРБ ще подкрепи Делян Пеевски в законотворческите му упражнения за КТБ, не успяват да умилостивят движението.

И ако по метода на изключването можем да заключим, че ГЕРБ не се опитва да пречи на ДПС за търговията с влияние в съдебната власт, а оттам и в бизнеса – в гласуването за ВСС това е видимо, в закона за КТБ – също, то единственото, от което партията се нуждае още е власт. И то власт – видима.

Защото никой няма илюзии – европейското председателство ще мине и до най-много година след това, ако са верни твърденията на различни анализатори, се очертават предсрочни избори. А единственото, което ДПС може да “продаде” на своите избиратели и те да се уловят за него е  - власт. В онзи смисъл на “вие сте значими”. А тази значимост се демонстрира само с реална, показна власт.

Цената на властта

Ако такава няма, Движението за права и свободи губи подкрепа. Ако има – ползва я за опаковка и така успява да държи гласоподавателите си. На които им остава само идеята за значимост. 

Разбира се, тази власт е и от съществено значение за функционирането на партията, която в последните години може да е била показно в опозиция, но винаги е успявала да контролира процеси в управлението. Към този момент изглежда обаче, че единственият, който прави това, е онзи неуспял шеф на ДАНС, чийто законопроект ГЕРБ подкрепя по заръка на Борисов. едоволството на ДПС сочи само, че Пеевски става все по-самостоятелен играч, а силите на партията – все по-изконсумирани от собствения ѝ продукт - Пеевски. Продукт, превърнал се в отделен коалиционен партньор, ползващ легитимацията на ДПС.

Комичното в тази ситуация е, че единственият балансьор - роля традиционно отреждана на ДПС, сега е Борисов. И той трябва да балансира между интересите на Делян Пеевски и собствената му партия. Което изглежда е цената на властта за ГЕРБ.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми