Глобалният носител на надежда
10 октомври 2009Каква сензация: Барак Обама, човекът, който от по-малко от година ръководи съдбините на супер-силата Америка, е удостоен още в първата година на президентството си с Нобеловата награда за мир. По-голям аванс на доверие надали може да се даде на глобалния носител на надежди. При все това наградата не идва като гръм от ясно небе. Обама за по-малко от година въвзвърна на света надеждата в моралното лидерство на САЩ.
Много добри намерения...
Той е политикът, посочил на хората в цял свят светлината в края на тунела. Визиите му са за свят без ядрени оръжия, за мирно съвместно съществуване между християни и мюсюлмани, за свят, който се грижи за естествените си ресурси. По този начин Обама върна и перспективата за по-мирен и по-добър свят в реалната политика. На милиони хора по света той дава усещането, че разтърсваното от кризи земно кълбо още не е съвсем изгубено. Било в Африка, където портретът му украсява и най-семплите колиби, било в луксозните дневни на Европа, където доверието в Америка по време на управлението на Буш бе изцяло проиграно.
В малкото на брой месеци след встъпването си в длъжност Обама ясно изрази уважението си към исляма в забележителната си реч от Кайро. Той протегна към Иран маслиненото клонче на мира, давайки по този начин сигнал, че и конфликтът за ядрената програма на Техеран е разрешим по пътя на диалога. Усилията си за ядрено разоръжаване съвместно с Москва той подкрепи по внушителен начин - с отказа от запланувания противоракетен щит в Източна Европа. А един от неговите сънародници и също лауреат на Нобелова награда за мир Ал Гор, вероятно вижда в лицето на Обама достоен приемник, защото президентът предизвика поврат в американската политика по отношение на климата и околната среда.
...но сравнително скромни дела засега
И все пак удостояването на Обама има известен неприятен привкус. Колкото и да е разбираемо преклоннението пред добрите намерения на този необикновен мъж, делата му засега са по-скоро скромни, съизмерени с думите. Естествено, нещо друго надали е и възможно, като се има предвид краткото време, прекарано в Белия дом. И все пак: Обама още не е решил нито тлеещия атомен спор с Иран, нито е успял да сложи край на войната в Афганистан. Близкоизточният мирен процес също се нуждае от нов импулс, както и конфликтът с ядрената сила Северна Корея. А и в отношенията му с новата супер-сила Китай има повече тъмни облаци, отколкото светлина на хоризонта.
Удостояването на Барак Обама с Нобеловата награда за мир е поради това по-малко равносметка, отколкото насочено към бъдещето и очакванията. Новият лауреат би трябвало да го възприеме като стимул и аванс на доверие. Светът се нуждае от носител на надежди като него повече отколкото, когато и да било преди.