Гневът на бразилците

Бразилия получи домакинството на Световното първенство по футбол през 2014 година и Олимпиадата 2016 най-вече благодарение на Лула да Силва - популярния бивш президент и профсъюзен лидер, който и до днес е любимец на бразилците. Повечето от тях все още са въодушевени от предстоящите две грандиозни спортни прояви.

Бързо расте обаче и броят на тези, които разбират, че Бразилия има да се справя с две херкулесови задачи. Те виждат какви огромни средства поглъщат задълженията, произтичащи от двете домакинства. В същото време няма пари за училища, университети и болници. Бразилската преса постоянно дава гласност на мрачните корупционни канали, по които текат милиарди, потъвайки незнайно къде.

Неудовлетворението расте

Протестите започнаха като реакция на увеличените цени на градския транспорт в 20-милионната метрополия Сао Пауло. Масло в огъня на недоволстото наляха и високите цени на билетите за друго спортно събитие, на което Бразилия е домакин - Купата на конфедерациите.

Това обаче е само върхът на айсберга. Гневът на бразилците всъщност има много по-дълбоки корени - през последните години страната се превръща във все по-скъпо място за живеене, а инфлацията отново започна да расте. Тя все още остава под десетте процента, но хората имат чувството, че високите цени изяждат тяхната покупателна способност.

Президентката Дилма Русеф засега продължава да се радва на висока популярност - понеже събуди надеждите на сънародниците си, че ще води безкомпромисна битка срещу корупцията в страната. Скандалът със систематичното купуване на опозиционни политици, провеждано в продължение на години от нейната Работническа партия, нанесе непоправими щети на цялата политическа класа.

Дилма да се чувства предупредена

Макар в управленския екип на Русеф да има опитни професионалисти, тя предпочита сама да дирижира всичко. Досега обаче така и не е успяла да се пребори с двете хидри, препречващи пътя към дългосрочното и устойчиво развитие на страната: излизащата извън всякакъв контрол бюрокрация и безнадеждно остарялото трудово законодателство. Друг сериозен проблем е липсващата модерна инфраструктура, заради която, например, голяма част от реколтата във вътрешността на страната гние, тъй като лошите пътища и остарелите пристанища не позволяват тя да бъде прибрана и изнесена.

През 1936 година писателят Сержиу Буарке де Оланда описва бразилците като много сърдечни хора. Те и днес са такива и правителството на страната би трябвало да използва това качество на бразилския характер. Протестите от последните дни са предупреждение към президентката Дилма Русеф - младите подчертават, че искат да присъстват в лодката, с която страната върви към своето модерно бъдеще.

АГ, ДВ, Е. Лилов; Редактор: Б. Михайлова