Грозният лик на ''Велика България''

Миналата година петдесетгодишният пазач Петко Еленков застреля и уби на място тийнейджър от ромски произход. Според медиите момчето било прескочило оградата на хладилно депо, за да краде скрап. Петко Еленков отрича да е виновен. Делото за убийство все още не е внесено в съда, макар че от инцидента насам е минала цяла година, в която единственият заподозрян е бил арестуван, а следователите са събрали огромно количество доказателства. В крайна сметка Еленков излезе на свобода под гаранция от 5 хиляди лева, с което предизвика две реакции: тази на ромското малцинство, което протестира на бул. "Витоша" с искане за справедливост и тази на националистите, които защитават Еленков.

Национализмът бележи непрекъснат ръст в България, казва Даниела Михайлова, адвокатка по правозащитни дела, която ръководи Инициативата за равни възможности - неправителствена организация, чийто офис е в сърцето на ромското гето в София. "Ние често се сблъскваме с дела, подобни на това за стрелбата в депото. Миналата година имаше включително и влизане с взлом в ромска къща и избиване на почти цяло ромско семейство", добавя тя, говорейки за ново ниво на насилие в страната.

По нейно мнение "насилието е естествен резултат от националистически нагласи, които от години не се санкционират на най-различни нива. Повечето хора, които пишат по медийните интернет форуми, открай време демонстрират задоволство, щом прочетат, че роми са били нападнати. Пишат неща от типа на това: "Много хубаво, така им се пада". Когато това се наслагва ежедневно, хората започват да мислят, че тази реакция е някак естествена или дори основателна", добавя тя.

Все по-агресивен и гръмогласен национализъм

Ромското малцинство, което по официални данни наброява 325 000 души, а неофициално е двойно по-многобройно, е най-честият обект на ксенофобски атаки. То обаче далеч не е единственото етническо малцинство, подложено на нападения, език на омразата или дискриминация. "Страдат всички - ромите, мюсюлманите, евреите, хомосексуалните, чуждестранните бежанци. Обекти на словесно или физическо нападение на практика са "другите, различните". Национализмът се проявява все по-често, все по-агресивно и все по-гръмогласно в последните години", казва Соломон Бали, президент на българския клон на еврейската организация Бней Брит. През последното десетилетие той е бил свидетел на оскверняването на еврейското гробище в Кюстендил, на подпалването на синагогата в Бургас и на "територията за неограничена антисемитска пропаганда, заплахи и подигравки, която се предоставя от социалните медии и форумите на традиционните медии". Той също така напомня за ежегодния про-нацистки Луковмарш в София през февруари, който за първи път беше забранен едва сега, през 2014 г., десет години след първата му проява.

Що се отнася до физическите нападения над хора обаче, други малцинства са по-уязвими. Само през тази зима пресата съобщи за поне дузина въоръжени нападения срещу бежанци от Африка или Азия. През февруари пък националистически групи нападнаха с камъни оцелялата пет века пловдивска джамия, като изпочупиха прозорците й. Само че твърде малко от тези инциденти се разглеждат в българските съдилища като расово, етнически или религиозно мотивирани. Обикновено, те или са пренебрегвани, или са разглеждани от съдебната власт като обикновено хулиганство. "Знам за само три случая, разглеждани от прокуратурата като етнически или религиозно мотивирани. Отгоре на всичкото, в един от тези три случая беше осъден ром, проповядвал омраза срещу българи", казва Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет, една от най-влиятелните НПО в България.

"Второто дело беше срещу автор на антисемитска книга, осъден на глоба от 500 лева. А третото беше срещу мъж, осъден на десет месеца условно заради това, че е създал Фейсбук събитието "Клане на цигани". Тези три дела са почти нищо за страна, в която етническата дискриминация и престъпленията от омраза се случват почти ежедневно. Българската прокуратура е тотално дисфункционална", добавя той. България, която е член на ЕС от 2007 г. все още е под специалното наблюдение на Европейската комисия по отношение на своята слаба и нереформирана съдебна власт. И макар разследването на престъпления от омраза да не е изрично разглеждано в докладите от Брюксел, липсата на адекватно правосъдие в това отношение се вижда през делата срещу България в Европейския съд по правата на човека /ЕСЧП/.

"Вървете си в Турция!"

"Една от последните ни жалби пред ЕСПЧ се отнася до бруталното националистическо нападение на основната джамия в центъра на София", казва Кънев. През май 2011 г. националисти бяха прескочили оградата, пребили пазача и нахлули на територията на джамията само минути преди сутрешната молитва. Тогава те нападнаха много други мюсюлмани с камъни и викове: "Терористи!", "Вървете си в Турция" и "Не ни цапайте земята". Само че българските съдилища обявиха, че извършителите са виновни само за това, че са нагрубили полицай. Не и за религиозно мотивираното насилие, към което бяха прибегнали.

"Неспособността на българските държавни институции да наложат елементарен ред и върховенство на правото повсеместно се използва за размахването на изолирани малцинства като някакви бостански плашила", казва Христо Иванов, юрист и програмен директор на Българския институт за правни инициативи. Много от днешните държавни институции са под влиянието на "Атака" чиито депутат е председател на Парламентарната комисия по етика. Отделно от това партията има свой представител в деветчленното ръководство на Комисията за защита от дискриминация - институцията, която контролира прилагането на антидискриминационните закони. "Нищо чудно, че техните решения често подпомагат дискриминацията, вместо да се борят с нея", казва Красимир Кънев.

Според Соломон Бали избирателите на "Атака" неотдавна са се преориентирали и към други ксенофобски партии, каквито са новият Национален фронт за спасение на България и традиционната националистическа партия ВМРО. "Националистическият вот обикновено се измерва през гласовете, дадени за експлицитно анти-малцинствени партии. Официално националистическият вот е между 12 и 15 процента. Но има и друг тревожен факт, който обикновено не се отчита: че всички основни политически партии си имат собствен твърд националистически електорат. Комбинирани с официалните данни, тези числа са плашещи. Ние смятаме, че около 30% от избирателите биха били щастливи да видят как нашето мултиетническо общество се превръща в моноетническо", казва Бали.

Социологическите данни съдържат подобно предупреждение: че има ясна тенденция към изграждането на квартали на етнически принцип, например. Така поне написа наскоро проф. Петя Кабакчиева, декан на Факултета по социология в СУ. "Около половината респонденти не искат да живеят в един и същи квартал с хора от африкански произход, роми, араби или китайци", пише тя в анализ за Институт "Отворено общество". Само 29,9% от населението е съгласно да работи в компания, в която роми са част от управлението. Същевременно, 72,2% от хората биха работили в компания, където ромите са просто чистачи. Това "очевидно говори за расистки нагласи", казва Кабакчиева, която определя данните като "алармиращи".

Едностранчив прочит на историята

Как обаче България стигна дотам, че да отбележи ръст на национализма с вече проявено физическо насилие? Много анализатори намират отговор на този въпрос, като се позовават на учебниците по история в училище и начина, по който се гледа на историята. "Национал-популистката и ксенофобска реторика до голяма степен се наложи благодарение на доминиращия дискурс в обучението по история. Хуманитарното образование в училищата не развива критично мислене, нито пък допуска идеята, че един и същи факт може да се разглежда през различни перпективи", казва Христо Иванов. Преди десет години България се рекламираше като страна с уникален етнически модел. За пример служеха поне две събития: през 1943 година няколко политици, заедно с ръководството на Православната църква, успяха да спасят от унищожение всичките 50 хиляди евреи, живеещи на днешната българска територия. А през 1989 г., веднага след падането на Берлинската стена, бяха възстановени правата на турското малцинство, които комунистическият режим им беше отнел.

Но историята често пъти се цитира избирателно: много българи например отричат ролята на държавата в депортирането на македонските гръцки евреи в нацистките лагери на смъртта. "Освен това, когато хора с еврейски произход говорят за това, те често биват наричани "неблагодарни", казва Бали. Много българи не признават и преследването на мюсюлманите в продължение на почти целия 20-и век. И двата мрачни епизода от българската история отсъстват от учебниците по история. "В училищата, както и в по-голямата част от официалния дискурс, българската история продължава да бъде политическа история на мнозинството, в нея почти няма място за погледа на малцинствата", казва Христо Иванов. Според него, цялата историография е построена върху вековното и величествено противопоставяне на едно монолитно "ние" срещу едно враждебно "те". "По този начин ние самите започваме да се схващаме като жертви на различни престъпления, сякаш оттук нататък имаме само два избора: да се страхуваме от нашите съседи или да се надяваме някога да им отмъстим", добавя Иванов.