Гърците се ''спасяват'' с немски

Макар сезонът да е в началото си, по плажовете на Крит вече е пълно с чужденци, греещи сe на яркото слънце, за което са платили немалко. А Гиоргос Кутентакис е готов да плати поне толкова, за да не е там - би предпочел да се насочи към държавите, от които пристигат бледоликите чужденци, и да живее под сивото небе на Северна Европа, отбелязва Михаел Мартенс във "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Гъркът би искал да се установи там, където никой не заминава доброволно на почивка - например в източната част на германската провинция Северен Рейн-Вестфалия, където вече работят немалко критски лекари. Те са хора като него - инвестирали по четири години от живота си в медицинското образование, за да установят, че родината им няма нужда от тях.

Разочароващата политика на Европа

Когато завършил през 2005, далеч преди гръцката криза, Гиоргос Кутентакис започнал работа като млад хирург в държавната болница в Ираклион, столицата на Крит. Не печелел много - максимум 1400 евро с нощните дежурства, но не се оплаквал, било достатъчно. "След което обаче намалиха заплатите ни и увеличиха данъците. Истинска лудост!", казва лекарят. Оттам нататък съкращенията и на заплатите, и на персонала продължили и Кутентакис е безработен от 18 месеца насам. Не получава вече помощи от държавата, защото в Гърция те се изплащат само в рамките на една година. Семейството, което има едно дете, живее от заплатата на съпругата-биоложка. Кутентакис не го казва директно, но съжалението му, че не може да изхранва семейството си, е очевидно. Затова е започнал да учи немски.

"Положението ми съвсем не е необичайно - то е следствие от европейската политика, която не работи в полза на хората", посочва хирургът. Той обяснява, че в държавните болници идват все повече хора, които не са осигурени, защото просто нямат необходимите пари за вноските. А останалите се насочват към частните лекари в частните болници - именно благодарение на политиката на Европа. Пак тя, посочва на свой ред "Хамбургер абендблат", е причина на евроизборите в Гърция да победи критично настроената към Европа ляворадикална партия СИРИЗА /с 26 процента/, а дясноекстремистката Златна зора - да получи 10 на сто от гласовете.

Надеждите са свързани с Германия

Д-р Кутентакис иска да замине за Германия, тъй като там би могъл да печели добри пари. Той се надява да може да ползва някоя гръцка правителствена програма за езиково обучение по немски. Нейният капацитет обаче вече е изчерпан и нови насърчителни средства ще се отпуснат едва от началото на следващата година, но дотогава Кутентакис няма намерение да чака - иска да понаучи немския и да тръгва, но не му достигат средства, за да плати за курсовете на Гьоте-институт: между г-н Кутентакис и неговото бъдеще във Вестфален-Липе стоят 1000 евро. Междувременно той проучва в интернет кои клиники биха проявили интерес към неговите способности и общува със свои сънародници, които вече са заминали. Знае, че не е лесно, но както казва: "Тук положението е не само трудно, но и безнадеждно. Непременно имам нужда от работа, дори и да не е точно по специалността ми като неврохирург. Времената не позволяват човек да е прекалено придирчив. Готов съм да върша и друго".

Тази Гърция, в която живее Кутентакис, се различава много от страната, която гръцкият премиер Антонис Самарас описва в речите си. Неговите слова са пълни с оптимизъм, Гърция щяла да процъфти отново, кризата била отминала и икономиката отново се развивала добре, твърди той. Но твърде много гърци изобщо не забелязват светлината на хоризонта, за която говори премиерът.

"Мнозина искат да учат немски, защото искат да заминат за Германия", казва Зина Луизаки, учителката по немски на Гиоргос Кутентакис. Кризата е дала отражение и върху нейната работа - наложило ѝ се е да намали таксата, но пък броят на учениците ѝ стремително расте. Г-жа Луизаки знае кой има шансове в Германия и кой - не. "Гръцките лекари и болногледачи са търсени, но не и архитектите и строителните инженери. Затова у хората не бива да се създават напразни надежди."