Гърция е там, където е, заради историята си

Това твърди Й. Дзелепос - гост-доцент по гръцка филология и история на Югоизточна Европа към университетите в Регенсбург и Виена. Ето тезата му:

Позоваванията на "традиционните" клиентелизъм и корупция в Гърция не дава достатъчно добро обяснение за ставащото в момента, защото има достатъчно други държави, в които клиентелистките структури са пределно ясно очертани, без това да им пречи да водят успешна политика. А и корупцията, както е известно, не е специфично гръцко явление. Не е оправдано да се говори и за някакъв "средиземноморски начин на живот" или пък за манталитетни извращения, породени от Османското владичество и изразяващи се в омраза към държавността и толериране на измамниците. Гърция е независима от 180 години насам и е една от най-старите европейски държави. Следователно липсата на време не може да се изтъква като фактор за гръцките политически дефицити. Причините трябва да се търсят другаде.

Замисълът, който...

В началото на 19-ти век, в навечерието на основаването на гръцката държава, гръцкото общество е всичко друго, но не и хомогенно - както географски, така и социокултурно. Съществуват огромни регионални различия между областите, населявани предимно от гърци. Освен "класическата Елада", където по-късно възниква и държавата, става дума още за крайбрежните региони на Западна Мала Азия, както и за Черноморското крайбрежие в Североизточен Анадол.

Съществува и гръцки градски елит, свързан много тясно с османската държава и съответно силно "привързан" към столицата Константинопол. Това са така наречените фанариоти - съсловие, забогатяло от търговия. От значение са, не на последно място, и многото гръцки диаспори в Централна и Източна Европа - като се започне от Венеция и Триест, през Виена, та до Букурещ, Одеса и Санкт Петербург. Всички те дават съществени импулси за формирането на едно гръцко "национално движение".

Вследствие на всичко това се случва следното: създадената през 1822 година независима гръцка държава е с население далеч под 1 милион души и обхваща само малка част от всички гърци, преобладаващата част от които си остават османски поданици. Чак до 20-ти век Константинопол продължава да играе значително по-важна роля в гръцката политика, отколкото столицата Атина. Не е учудващо следователно, че с оглед на тези рамкови условия в началото на съществуването си гръцката държава има твърде скромно интеграционно въздействие. За това обаче има и една друга причина: създаването на гръцката държава преследва замисъл, който далеч надхвърля целта да се даде политическа автономия на християнското население.

Голямата гръцка идея

Под знака на европейското гъркофилство създаването на тази държава се обвързва с идеи за възраждане на антична Елада и се чества дори като победа на европейската цивилизация над ориенталското варварство. По този начин на националната еманципация на гърците се приписва почти историческо значение. Едновременно с това обаче гръцката държава е стегната в една твърде тясна рамка - по онова време тя изпълнява по-скоро ролята на статист.

Артикулираната няколко години по-късно "Велика идея", която до 1922 година си остава централен лайтмотив на гръцкия национализъм, макар да се отличава с идеологическа мъглявост и липса на конкретност, все пак е нещо повече от реторика и празно фантазьорство. Тя има и съвсем конкретни политически последствия.

Всички по-нататъшни програми за модернизация на гръцките държава и общество, като например тази на Харилаос Трикупис от края на 19-ти век, неизменно се спъват в "Националния въпрос". Като негови основни актьори по онова време се профилират предимно частни лица, организирани в дружинки, клубове и комитети. Характерно за тях е дистанцираното им отношение към държавата и нейните органи, спрямо които те открито демонстрират презрението си. За защитниците на "Националната идея", а по онова време такива са всички гърци, съществуващата тогава държава е прекалено малка за "Голямата гръцка идея" и съответно не дава повод за национално вдъхновение.

Целите на "елинския османизъм"

Така противоречието между претенции и действителност придобива почти гротескни черти. По същото това време се правят и опити за решаване на "Националния въпрос" чрез заобикаляне на гръцката държава - например под формата на т. нар. "елински османизъм", целящ постепенното погърчване на Османската империя. С оглед на това е логично да се запитаме защо на османското наследство в Гърция се гледа предимно през призмата на "чуждото иго".

Слабата и дори изцяло липсваща лоялност спрямо собствената държава си остава характерна за гърците и през 20 век. Причината за специфичните гръцки дефицити трябва да се търси следователно най-вече в рамковите условия, съпроводили създаването на гръцките държава и общество.

АГ, ДПА, ЗЦ, Б. Узунова, Редактор: Д. Попова-Витцел