Г-жо Меркел, наистина ли ще се справим?

"Представете си какво ще стане, ако всички започнем да твърдим, че няма да се справим. Какво тогава? Така не може!". Тези думи на Ангела Меркел от вчерашното ѝ участие във вечерното токшоу на телевизия ARD бяха централен момент и същевременно отправна точка в целия разговор с нея. Човек не трябва да е непременно привърженик на Хорст Зеехофер от баварския Християнсоциален съюз или пък да мрази чужденците, за да възкликне: "Напротив, госпожо Меркел! Може!".

Защо ли? Защото да имаш само едно решение на даден проблем далеч не означава, че това решение е правилно. Който е получавал слаба оценка на важен изпит, познава отлично това чувство - даваш всичко, за да изкараш добра оценка, но накрая получаваш двойка.

От "Ще се справим" до "Можем да се справим"

Меркел заслужава респект за умението си да обяснява убедително своята политика. Но когато разговорът стигне до същността на въпроса, неизменно започват увъртанията. Един пример: когато снощи канцлерката беше помолена да каже колко сирийци, албанци, иракчани, афганистанци са пристигнали или са на път към Германия, последва многословен отговор, с който тя на практика избяга от конкретния въпрос.

Меркел не можеше, пардон - не искаше да назове конкретна цифра. И точно в това е проблемът. Защото накрая зрителят не остана с усещането, че канцлерката му е успяла да го убеди. А това може да препъне Меркел. Да, тя вижда прочутото германско гостоприемство, но същевременно вижда и надигащия се скептицизъм - партийните ѝ побратими от Бавария заговориха за спешни мерки по границите на страната, а коалиционните ѝ партньори от Социалдемократическата партия я обвиняват в късогледство.

Моето лично впечатление е, че всички в канцлерството са много изнервени. И няма нищо случайно в това, че правителствената ръководителка се съгласи да участва във вечерно токшоу, при това броени часове след като произнесе реч в Европейския парламент. И още нещо: на следващата сутрин новият специален пълномощник на правителството по въпросите на бежанците Петер Алтмайер обяви по телевизията: "Можем да се справим". Хм, сигурно се е объркал нещо. Защото само няколко часа преди това Меркел беше казала "Ще се справим".

А ако другите не искат?

Какво става? Нямам никаква представа. Но поне вече знаем, че нашата канцлерка има едно-единствено решение на проблема: заедно с европейските партньори да разработим нова политика за разпределяне на бежанците. Но ако французи, унгарци, австрийци и други наши европейски приятели продължат да си правят оглушки, от това гръмко "Ще се справим" няма да излезе нищо. Тогава рейтингът на Меркел ще продължи да пада неудържимо, а накрая тя може да се окаже съвсем сама. Изоставена включително и от своите съпартийци. Но пък не е изключено преди това да получи Нобеловата награда за мир.