Да поговорим за Слави Трифонов

Няма такава държава, но има такъв народ. Така преди седмица шоуменът, бизнесмен и организатор на референдуми Слави Трифонов обяви с половин уста, че ще прави политически проект. Действие, което всъщност отдавна се очакваше. И именно понеже беше предвидимо - самият той го беше загатнал на няколко пъти, началото трябваше да бъде по-пищно от онова кратко писъмце до медиите.

Всъщност, началото на проекта “Трифонов” изглежда съвсем като края на инициативата му за мажоритарното гласуване. Инициатива, която стартира с ударно събиране на подписи в цяла България, но накрая се спихна до личността на самия водещ, обграден от негови охранители, които в компанията на няколко десетки души протестираха пред парламента.

Същественото обаче е не началото на проекта, а обстоятелството, че въпросното нещо, което не е наречено партия, ще представлява един вид риалити формат, в който водещият ще търси “талантливи, квалифицирани и морални българи". После щял да ги представи на народа, а народът от своя страна щял да реши дали иска те да го представляват. От това обяснение не става ясно дали въпросната инициатива ще се яви на избори или ще бъде просто нещо като нов телевизионен формат.

Дори да приемем, че в случая става дума за неумела заявка за политически проект, цялата тази история поставя няколко въпроса, на които идеологът на референдума за мажоритарното гласуване ще трябва да отговори, ако иска да бъде приеман сериозно. Ще трябва да им отговори дори и да не му е цел да го взимат сериозно - просто така се прави в полето на политиката. Даже в полето на българската политика.

Въпросите

На първо място Слави Трифонов би трябвало да обясни каква друга кауза ще преследва, освен мажоритарното избиране на парламент. Би трябвало да обясни какво ще се опитат да променят онези талантливите и моралните, които ще представи пред народа; каква ще бъде външнополитическата им ориентация; какви краткосрочни и дългосрочни цели си поставя проектът и как ще ги реализира. И най-важното - къде ще се търсят тези талантливи хора? Засега заявката на Трифонов звучи като “внос” на мозъци, а добре знаем, че подобни опити вече са правени. И още: какви са вижданията на евентуалната бъдеща партия за икономическото състояние на страната; кои са най-належащите предизвикателства; кои сектори се нуждаят от реформи. Все теми, за които единият талант (в каквато и област да е той) ще се окаже крайно недостатъчен.

Недостатъчно ясна е и позицията на водещия относно избора на членове на ВСС от парламентарната квота. Часове след скандалната процедура той излезе с послание във Фейсбук, в което заключи, че “КОЙ си нае съдии и прокурори” в съдебното правителство. Подобно заключение обаче се сблъсква фронтално с ласкавото му отношение към главния прокурор Сотир Цацаров.

Водещият ще трябва да обясни и това: ако обявеното от него нещо ще е партия, а не риалити формат, как ще я финансира? Твърдението, че за правене на политика не са нужни пари, би било крайно нелепо. Вече сме го чували от не един или двама партийни лидери.

Важно е също така да се знае как ще се извършва партийното строителство, как ще се изграждат структури, как ще се въвличат хора (извън талантливите и моралните).

Защото когато липсват подобни обяснения, обикновено се появяват фигури като Цветан Цветанов. А когато политиката се прави уж без пари, рано или късно става ясно, че някой е взел четири тона суджук.

Има такава държава

Нека накрая кажем и това: проблемът с проекта на Слави Трифонов не са толкова изпразнените от съдържание думи или пък твърденията, които на практика влизат в противоречие с делата (като в случая с ВСС). Проблемът е, че схемата, по която той се движи, вече е изпробвана във всичките ѝ форми. От Симеон Сакскобургготски и търсенето на “нови хора” - до Бойко Борисов и народняшкия бабаитлък.

И още нещо: в писмото, в което с половин уста обяви политическия си проект, Слави Трифонов излъга поне веднъж - със заключението, че няма такава държава, но има такъв народ. Трифонов е напълно наясно, че именно наличието и на такава държава, и на такъв народ му позволява да бъде хем телевизионен водещ, който неведнъж се е опитвал да влияе на политическия живот, хем нещо като партиен лидер. Именно наличието и на такава държава, и на такъв народ прави възможни Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Мустафа Карадайъ. Направи възможни и еднодневки като Яне Янев и Николай Бареков. И ако не потърсим отговори от Слави Трифинов, наличието на такава държава и на такъв народ ще направи възможен и него.