Две горчиви истини за Русия

Коментар от Юрий Решето:

Пуси Райът, Михаил Ходорковски, Илдар Дадин, а сега и Алексей Навални - все имена, които символизират политическия намордник над руското правосъдие, в чиято независимост и бездруго никой не вярва. Аз поне не познавам такъв човек - нито в кръга на привържениците на Навални, нито сред неговите критици. Прекалено съмнителни бяха обстоятелствата около този скалъпен съдебен процес.

Един по-малко срещу Путин

Опозиционният политик, който получи условна присъда от пет години по обвинение в икономическа престъпност, беше ефектно ескортиран от представители на медиите, които го придружаваха по целия път от Москва до мястото на процеса в град Киров. Съпровождаха го и учтиви, но неумолими цивилни полицаи - от офиса на Навални в Москва та чак до сградата на провинциалния съд. И всичко това независимо от факта, че Навални отдавна си беше купил билет за полета до Киров и беше уверил, че ще присъства на съдебното заседание.

В самия Киров критикът на Путин беше принуден в продължение на дни да стои затворен в хотелската си стая - чак до произнасянето на присъдата. Всичко това се разигра точно в момента, когато трябваше да стартира предизборната му кампания в Санкт Петербург. Сега тя се оказва напълно излишна, защото човек с присъда няма право да се кандидатира за президент. Така амбициите на Навални за влизане в Кремъл бяха разбити на пух и прах. При това Владимир Путин, който несъмнено отново ще се кандидатира за президент след година и половина, нямаше никакъв повод да се чувства сериозно застрашен от Навални. Тъкмо обратното: опозиционерът щеше да е от полза за Путин. Защото щеше да придаде на предстоящите избори поне привидна демократичност.

Путин можеше да си подсигури истински триумф

Самият Навални е оспорвана личност. А и далеч не е толкова популярен, колкото Путин. Той обаче олицетворяваше истинската, а не придворната опозиция. Навални не принадлежеше към кръга на обичайните заподозрени, чиято роля от десетилетия насам се изчерпва с това да прикриват срамната истина за руската демокрация: хора като лидера на комунистите Генадий Зюганов или популиста Владимир Жириновски. Ако Навални беше останал в състезанието, Путин можеше да си подсигури огромен триумф - защото щеше да победи един истински опозиционер, а не просто хора, за които се знае, че всъщност му пригласят.

Още когато преди четири години се кандидатира за кмет на Москва, медиите припознаха в Навални "нов политик с бъдеще”. Радостта сред критично мислещите руснаци беше голяма. Но сега бе сложен край на всички надежди.

Две са горчивите истини след този процес: руското правосъдие за пореден път постави политическите интереси над закона, а догодина Владимир Путин ще извоюва нова победа. На избори, които няма да са дори привидно демократични.