Дежа вю?

За 20 години никой не пожела да направи истинска реформа в българското здравеопазване. Всички се упражняваха на воля и за обща сметка. Системата е недофинансирана /държавата плаща по лев-два на месец за пенсионери и деца/, бюрократично-жестока към болните и най-вече непреструктурирана, откъдето произтичат и повечето и беди. Германия е държава с 80 милиона население, но разполага едва с около 2200 болници.

Не повече пари, а добро управление

Спрямо броя на населението си, България едва ли има нужда от поддръжката на над 400 болници, повечето от които са с раздути щатове и "на червено". Дълговете им в момента са за поне 270 милиона лева, които просто няма откъде да се вземат. В дългосрочен план няма да се мине без увеличаване на здравните осигуровки, колкото и неприятно да е това за всички.

Положителното е, че новият здравен министър д-р Божидар Нанев /може би повече по принуда/ е осъзнал, че искането на повече пари от бюджета само по себе си не е гаранция за оздравяване на системата. И сегашните пари, които се въртят там не са съвсем малко, но според масовите усещания не попадат там, за където са предназначени. Крайно време е да се сложи ред в системата, която е превзета от нагъл лобизъм, неприкрита корупция и безогледно източване на средства.

Превръщането на болниците в търговски дружества, напук на всички очаквания, не доведе до ефективност в мениджмънта и контрол на качеството, а само промени вида на далаверите, които се въртаха. По каква логика директори на бордове на болници взимат например проценти от стойността на извършените ремонти? Можете да се досетите, че при това положение винаги се намират пари за нови плочки и мивки, но не и за лечение.

Диагнозата е ясна

На новия управляващ екип в министерството на здравеопазването ще се падне да предприеме дълго отлаганите и болезнени мерки: да направи анализ за реалната нужда от здравни заведения, да оптимизира броя на леглата в съответствие с броя на населението, да създаде структури за амбулантни медико-социални грижи за възрастни хора, да въведе ред и прозрачност в използването на средствата за лекарствата на онкоболните и другите хронични заболявания, да затвори вратичките, през които богатите фармацефтични концерни си "купуват лекари", да предложи ясни критерии за това, кой кои контингенти болни лекува, за да спре разкарването на болните и дублирането на дейности от различни здравни заведения.

Трябва да се преосмисли безконтролното и безпринципно раздаване на лицензи за нови болници и на договори с НЗОК, както и да се промени начинът на заплащане на лечението. Пътят към всичко това преминава през строг контрол и търсенето на отговорност за харченето на средствата, през въвеждането на единна информационна система, която да обвързва здравните заведения помежду им.

Има нужда от радикално лечение

Задачите са една от друга по-неприятни, защото създават врагове от всички политически цветове. Ако след първите уволнения на директори на болници, новият министър прояви решителност и по неотложните задачи, има шанс да е първият, който ще разсее фаталното дежа вю, което ни спохожда с всеки нов здравен министър - усещането, че предлаганото от него ново вече сме го преживявали.

* Deja vue - от френски : "вече преживяно" - феномен, при който човек се чувства сигурен, че дадена ситуация вече се е състояла.