Децата от "ничията земя"

Докато от граничната бразда се чуват виковете на протестиращите бежанци, от една малка палатка в бежанския лагер в гръцкия град Идомени, близо до границата с Македония, ехти детски смях. Децата си играят с 18-годишната Иро Кофокцитос, която заедно с още неколцина доброволци е дошла тук, за да помогне с каквото може на блокираните в Идомени бежанци. И най-вече на децата. "Не можем да им дадем нито подслон, нито храна, но можем да им дарим поне една усмивка", казва младата доброволка.

И наистина: в бежанския лагер в Идомени рядко ще срещнете усмихнати лица. След като през миналата седмица македонските власти решиха да пропускат през границата само бежанци от Афганистан, Сирия или Ирак, хиляди бежанци от други страни стоят блокирани на границата. Македония дори започна да изгражда висока стена по границата си с Гърция. Бежанците протестират всеки ден срещу тези мерки, а македонската полиция им отговаря с димни гранати и сълзотворен газ.

На произвола на съдбата

В тъй наречената "ничия земя" в граничната зона между Гърция и Македония са блокирани и около 70 деца - основно от Иран, Пакистан, Мароко, Сомалия, Судан и Бангладеш. Повечето от тях пътуват с родителите си, но някои са съвсем сами. След затварянето на границата те са оставени на произвола на съдбата. За тях се грижат единствено доброволците от различни хуманитарни организации.

Около 25 процента от общо 700-те хиляди бежанци, пристигнали от началото на годината в Гърция, са деца. Всички те са преминали по опасния маршрут през Средиземно море. "От началото на септември, когато на брега беше открито безжизненото тяло на сирийското момченце Айлан, са регистрирани още 110 случая на удавили се деца", казва Кейт О'Съливан от хуманитарната организация "Save the Children". И добавя: "Всички, които не идват от Сирия, Афганистан или Ирак, очевидно са рискували напразно живота си, прекосявайки Средиземно море".

Преживяванията на децата се отразяват като в огледало в техните рисунки. Те рисуват оръжия, мъчения, разрушения, смърт. Но в рисунките им се прокрадва и надежда: "Събрала съм над сто рисунки, които изобразяват уютни къщи. Децата си представят, че ще живеят в такава къща, когато стигнат до крайната си цел", разказва О'Съливан. Но блокираната граница заплашва да погребе мечтите им. И не само това: "Затварянето на границите отваря вратите за насилието, експлоатацията и контрабандата на хора", казва Бертран Дезмулин от УНИЦЕФ. И Александра Крузе от Върховния комисариат на ООН за бежанците критикува решението на властите да затворят границата: "Това принуждава хората да лъжат - изведнъж всеки се пише сириец или иракчанин".

"Искам да завърша училище"

Щастливци са онези, които притежават "правилния" паспорт. Като например Феда и семейството ѝ. 16-годишната сирийка е избягала с леля си и чичо си от родното им село недалеч от град Хомс. С тях пътуват и двете братовчедки на Феда, които са на 3 и на 4 годинки. Те решили да избягат, след като бомба в селото им убила на място шестима възрастни и 12 деца, които чакали на опашка за хляб.

След като преминали по опасния маршрут през Средиземно море, Феда и близките ѝ се озовали на гръцко-македонската граница. Там чакали цяла нощ на студа, но в крайна сметка им позволили да прекосят границата. Крайната им цел е Германия. Феда се надява, че там ще може да осъществи мечтата си: "Искам да завърша училище и да стана инженер".