1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Дискриминират българите?

14 май 2012

България и Румъния са единствените държави в ЕС, чиито граждани все още нямат достъп до пазарите на всички страни-членки. Означава ли това, че макар и европейци, българите са хора втора ръка на трудовия пазар в ЕС?

https://p.dw.com/p/14v1j
Снимка: Fotolia

Наскоро българските евродепутати Метин Казак и Ивайло Калфин се активизираха в Европарламента около темата за трудовата мобилност на българи и румънци.

Българите търсят работа в други страни по очевидни причини. Другаде в ЕС плащат по-добре, безработицата не се усеща толкова жестоко, добре квалифицираните специалисти откриват доста повече възможности за реализация, казва Калфин.

Една трета от Европа - затворена за български труд

В момента българските граждани могат да работят без разрешения за труд в Гърция, Дания, Естония, Исландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Чехия, Швеция. В тези държави българите могат свободно да си търсят работа, да се регистрират в бюрата по труда и да получават съдействие за намиране на работа. За работа в осем европейски държави обаче - Австрия, Белгия, Ирландия, Люксембург, Малта, Холандия, Великобритания и Франция - българските работници все още се нуждаят от разрешение. От 1 януари 2012 г. влязоха в сила облекчения за достъпа до германския трудов пазар за български и румънски специалисти, но разрешителната процедура остава. От 1 януари 2014 г. трудовите пазари в тези страни трябва окончателно да се отворят за българите.

"Двойният стандарт е факт"

Независимо от това дали един пазар е отворен за българи или не, пред българските гурбетчии възникват доста препятствия. Например - езиковите бариери и признаването на българските дипломи, обяснява българският евродепутат Метин Казак. Но и обществените нагласи в „стара” Европа също затрудняват достъпа на трудовите мигранти от България до европазарите. Българите всъщност допринасят за икономическото развитие на западноевропейските страни, въпреки това обаче двойният стандарт към тях е факт, смята депутатът. Според него държавите-членки дискриминират европейските трудови мигранти от Румъния и България и семействата им по национална принадлежност. Дори децата на трудовите мигранти нямат еднакъв практически достъп до основно образование и професионално обучение.

Горди собственици на белгийски фирми във фалит

Deutschland Arbeitsmarkt Produktion
Понякога гурбетът носи не големи пари, а големи проблемиСнимка: picture-alliance/dpa

Все по-често българи, които търсят работа в Европа, стават жертва на измами и злоупотреби. Понякога, за да получат легално разрешение за трудова заетост, българи регистрират съвместни търговски дружества с местни хора, които обаче в отделни случаи ги мамят. Казак разказва за един българин, който търсел вратичка да остане в Брюксел. Човекът приел да стане съдружник на белгийски бизнесмен, ала в крайна сметка се оказал „собственик” на фирма с дългове, прехвърлени му от от белгиеца.

Наравно с другите още догодина?

Така че, макар и граждани на Европа, българите реално са втора ръка на трудовия пазар в Евросъюза, обобщава Метин Казак. Българският евродепутат се надява деформациите да бъдат премахнати. За да стане това, страните с ограничен достъп до пазара на труда за българи и румънци просто трябва да отворят своите пазари още преди крайния срок, призовава Казак. На 29 март по предложение на български и румънски евродепутати Европарламентът вече прие съответна резолюция. Идеята е всички европейски държави да отворят пазарите си за българи и румънци преди предвидения краен срок - 31 декември 2013 година. Според Метин Казак Брюксел може да ускори процеса. А това означава, че бариерите пред тръгналите на гурбет в Европа може да паднат още в началото на следващата година.

България сама прогонва специалистите си

Ивайло Калфин добавя още нещо важно: държави с добро висше образование, като Германия и Великобритания, много по-лесно признават чуждите дипломи. Според Калфин страните с най-слабо образование в Европа имат и най-много изисквания при признаване на дипломите и квалификациите, получени другаде. Българският евродепутат дава за пример Гърция, Кипър и България, където процедурата за признаване на чужда диплома трае минимум половин година и струва 500 лева. Но това вече е не европейски, а собствен "принос" в задържането на българи далече от родината.

Автор: А. Ненкова, Редактор: А. Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми