Душа, секс и политика: 100 години от рождението на Алберто Моравия

Той дължи своята популярност в Италия преди всичко на екранизацията на книгите и на ограничеността на лицемерните си врагове. За един сборник разкази получавапрез 1952 г. най-важната литературна награда на страната и си навлича същевременно проклятието на църквата - Ватиканът включва книгата в своя черен списък, с което я прави, разбира се, още по-интересна. Международната слава идва отчасти чрез киното - през 1963 г. благодарение на "Презрението" на Жан-Люк Годар с Бриджит Бардо в главната роля и през 1970 г. благодарение на "Конформистът", режисьор Бернардо Бертолучи. И двата филма са направени по посредствени в литературно отношение романи на Моравия, демонстриращи обаче превъзходния му нюх за конфликтни ситуации и специалитета му - всевъзможните кръстоски между душа, секс и политика.

Начало на писателската кариера

Той се казва всъщност Алберто Пинкерле и израства като син на баща евреин в заможно буржоазно семейство; на девет години заболява от костна туберкулоза, затова накуцва до края на живота си, не успява да завърши дори гимназия, изчита на своя глава каквото може от световната литература и на 18 години започва първия си роман, "Равнодушните", който завършва четири години по-късно. Тази невероятно зряла ранна работа съдържа вече темите на по-късното му творчество - декаденство и отегчение, еротично напрежение и борба за надмощие в едно добре поставено семейство: художествен удар, спрямо който Моравия ще бъде мерен десетилетия наред, предшественик на литературния екзистенциализъм, който излиза на мода по-късно.

"Римски разкази"

С този вид литература на Моравия му е трудно във фашистка Италия, затова той търси спасение в сюрреалистични и сатирични разкази, в репортажи за първите си пътувания по света. От 1943 г. е принуден да се укрива при едно обикновено семейство в село южно от Рим. Тази среща с малките хора го вдъхновява по-късно за много от великолепните му "Римски разкази", които излизат в два тома през 50-те години. "Римски разкази" са автентичното ядро на цялото творчество на Моравия и те са най-вече в състояние да издържат на изпитанието на времето в литературната история - а не многото му романи с все едни и същи съставки от психология, идеология и еротика в едробуржоазен сос.

Имиджът на писателя

Славата на Моравия в родната му Италия изглежда ненакърнима. Стогодишнината от рождението му е повод за най-различни почести, за симпозиуми, една фотоизложба и за усилия последното му жилище в Рим да бъде превърнато в музей. Спътницата му Дача Мараини смята за позор факта, че в Рим отдавна вече има музей на Гьоте, но не и на Моравия.

До смъртта си през 1990 г. Моравия е интелектуална инстанция и публична фигура в Италия, включително като евродепутат от Комунистическата партия, но към началото на 70-те години той е преминал вече своя зенит. С напредването на възрастта романите му стават все по-откровено еротични, а жените в живота му все по-млади: през 1941 г. той се оженва за Елза Моранте, която в много отношения го превъзхожда като писателски талант. През 1962 г. се събира с Дача Мараини, която е повече на литературното му равнище. През 1986 г. сключва брак с една 47 години по-млада испанка, което му осигурява място и в клюкарския печат. Но и през последните години от живота си Моравия е търсен коментатор на ежедневната политика, репортажите от пътешествията му излизат редовно в "Кориере дела Сера", а по-късно са издадени като книги, които също ще имат известна културно-историческа трайност.