Дългата сянка на Газпром

Империята на руския концерн "Газпром" е империя на суперлативите. Тя се състои от 160.000 километра газопроводи, около 1000 дъщерни предприятия и 400.000 служители, които миналата година са направили оборот от над 24 милиарда евро. Една шеста от потребявания по цял свят природен газ идва от тръбопроводите на "Газпром" и този факт прави концерна най-големият световен износител. 40 процента от потребявания в Германия природен газ също идва от Русия, а планираният отказ от атомна енергия ще увеличи търсенето.

Досега "Газпром" печелеше по веригата - от добива на газ до продажбите на големи германски вносители. Руският монополист обаче вече крои амбициозни планове, които биха му донесли повече печалби. "Газпром" си е поставил за цел да стигне до крайните потребители и по този начин изцяло да затвори веригата", казва Щефан Лехтенбьомер от Института за климата, околната среда и енергията във Вупертал. Германия отдавна е попаднала в полезрението на руския концерн.

Руските пипала в Германия

В началото на 90-те години "Газпром" съвместно с дъщерната фирма на BASF- "Winterschall" създава предприятието "Wingas", фирма, която доставя 20 процента от природния газ до германските крайни потребители. Това обаче едва ли е достатъчно на руския концерн. Преди време се появи слухът, че "Газпром" би могъл да купи "Rurgas", който доставя 50 на сто от газа до крайния потребител. За "Газпром" това би било прекрасна сделка.

Но тук най-вероятно ще се намесят картелните власти. "На базата на европейските разпоредби за либерализиране на енергийния пазар, съм убеден, че продажбата на "Rurgas" на "Газпром" не е възможна," смята Константин Симонов, директор на Националния фонд за енергийна сигурност в Москва. Газпром е един от големите акционери в дъщерната на BASF "Wingаs" и има дялово участие и в други доставчици.

Повече либерализация

Картелните власти едва ли ще допуснат "Газпром" да придoбие още повече власт в Европа. Напротив: Настоящата силна позиция на руския концерн тябва да бъде ограничена посредством преносните мрежи. Защото именно тръбопроводите гарантират властта на големите газови доставчици. Този, който няма възможност да транспортира сам природния газ, не може съответно да продава газ в Европа. ЕК вече оповести, че в бъдеще преносната мрежа трябва да бъде достъпна не само за собствениците на газопороводите, а и за други доставчици.

Но не само отделянето на транспортните пътища от производителите ще намали зависимостта, планира се и създаването на борси за търговия с газ. По традиция природният газ се продава директно на вносителите с дългосрочни договори. При това цената на газа бива стикована с цената на суровия петрол. В бъдеще все повече природен газ ще се продава и на специално създадени газови терминали, където цената ще се определя на принципа "търсене-предлагане".

Борбата за влияние продължава

Русия естествено се бори срещу орязването на бизнес-сферите си и настоява за изключения от правилата за либерелизиране на газовия пазар. Същевременно "Газпром" планира изграждането на тръбопроводи на изток, за да може един ден да продава природен газ на бързо растящия пазар в Китай и други азиатски страни. Засега обаче европейският пазар е най-интересен за "Газпром", смята Йонас Грец от германската фондация "Наука и политика".

И тъй като газопроводите към Китай се в предпланова подготовка, китайският пазар вероятно ще стане интересен за руския монополист след 20-30 години. Според Йонас Грец Германия трябва да използува възможността, която предлага газопороводът "Набуко", за да ограничи зависимостта си от Русия.

Автор: И. Вреде / К. Цанев, Редактор: Б. Григорова