"Европа отглежда собствените си гробокопачи"

Сейран Атеш е адвокатка, писателка и правозащитничка от турско-кюрдски произход. Пристигнала е с родителите си в Германия през 1971, когато била 8-годишна. В серия от статии и интервюта тя остро критикува самозатварянето на мюсюлманите в „паралелни общества”, но в същото време търси както причините за него, така и начините да се избегне опасността от радикален ислямизъм.

Заради своите критични възгледи към исляма Атеш от 10 години се намира под специална полицейска закрила в Германия. Доста преди кризата с бежанците и настъплението на ислямисткия тероризъм в Европа тя предупреждава: „Там, където служи единствено за отграничаване, религията всъщност се противопоставя на демокрацията. Там, където иска наказания, религията подхваща война срещу Просвещението и срещу онези свободи, от които се ползват в Германия всички църкви и вероизповедания. Техните истини не са имунизирани срещу критиката. От такава критика се обиждат единствено фундаменталистите”.

"Те не приемат нормите на германското общество"

В няколко берлински квартала има цели улици, където хората живеят в затворени културни общности, казва сега Сейран Атеш в интервю за „Берлинер Цайтунг”. „Турците и арабите там обикновено нямат никакъв контакт с германските си съседи. Това се дължи на факта, че те не приемат нормите на германското общество, в което живеят”, обяснява Атеш.

В берлинския квартал Нойкьолн, където живее голяма мюсюлманска общност, евреите вече не смеят да се показват с кипа на главата, а гейове и лесбийките избягват да се целуват по улицата, твърди Сейран Атеш в „Ди Цайт”. Според правозащитничката, доста мъже-мюсюлмани от Нойкьолн вече имат по няколко „съпруги”. С първата се сключва граждански брак, а следващите се регистрират като „самотни майки”. „В арабските страни единствено богатите мъже могат да си позволят по няколко жени, защото според Корана са длъжни да им осигуряват материално благополучие. В Германия обаче многоженството се финансира от данъкоплатците”, констатира Атеш, имайки предвид социалните помощи за самотни майки.

Тя припомня, че в много мюсюлмански семейства в днешна Германия растат синове и дъщери, които следват единствено правилата на патриархалното семейство и на религиозната общност - а не на правовата държава и модерното германско общество. Появи ли се колебание, изборът обикновено е в полза на Корана, а червената нишка е шериатът. Атеш твърди, че всичко това като на длан се вижда в училищата, където днес вече са всекидневие споровете около участието на момичетата в часовете по плуване и по биология или пък в училищните излети. „Германските училища се подчиняват на изискванията на религиозните родители-мюсюлмани, които освен всичко представят и съответните „правни становища”, подготвени от мюсюлмански духовници. Вече дори четиригодишни момиченца носят забрадки в детската градина.”

Според правозащитничката, проблемът се омаловажава с аргумента, че това били единични случаи, а повечето мюсюлмани просто не искали момичетата им от най-ранна възраст да се сексуализират. „Всъщност в цяла Европа разделението между половете е част от концепцията на паралелните мюсюлмански общества. Там най-сериозно се обсъжда дали една мюсюлманка може да кара шофьорски курсове с мъж-инструктор и дали жените имат право да се здрависват с мъже. В училищните столове храната трябва да бъде „халал”, а дори само фактът, че в менюто присъства свинско месо, предизвиква възмущение у набожните родители. Вече е едва ли не задължително да има молитвени помещения за учениците-мюсюлмани. Коледната украса става все по-малко, затова пък мюсюлманските пости трябва да се уважават”, посочва Сейран Атеш.

"Криворазбрана политическа коректност"

В интервю за „Зюдвест Пресе” по повод изстъпленията в Кьолн правозащитничката казва още: „Тези мъже не уважават нашето общество. На гърба си го изпитват както учителките, така и полицайките. Тези мъже живеят с една представа за разпределение на ролите и за разделение между половете, която за нас е неприемлива. Те са си изградили собствено общество”. Атеш уточнява обаче, че този факт се дължи включително и на изолацията, в която са поставени. Но важна е и обратната страна на медала: малцинствата не бива да получават привилегии по линия на криворазбраната политическа коректност. Пред „Берлинер Цайтунг” Атеш казва: „Когато още през 1990-те години обърнах внимание на този проблем, възмущението беше огромно. Защото политически-коректно разсъждаващите хора мислят по този начин открай време: те вярват, че малцинството заслужава насърчение. Но когато придавам на едно малцинство по-голяма тежест, аз изобщо не го закрилям. Придавайки му по-голяма тежест, ние си затваряме очите пред антидемократичните нагласи вътре в това общество”.

В суровите си оценки турско-кюрдската правозащитничка стига до един смущаващ извод: „Ето как в името на религиозната свобода Европа отглежда собствените си гробокопачи”. Атеш има предвид ислямистите, от които, според нея, се боят и повечето мюсюлмани. Онова мнозинство мюсюлмани, което спонтанно създава паралелните общества, за да си осигури някакъв уют вътре в една чужда култура. „Ето защо паралелните общества не са задължително някакво зло. Те стават проблем единствено тогава, когато подхранват омразата и терора. А едно либерално общество, което приема мигранти, е длъжно да изисква от всички граждани вярност към законите”, призовава Атеш.