Египет ври и кипи
7 декември 2012Конфронтацията започна с издаването на президентски декрет, който орязва правомощията на правосъдието и съсредоточава повече власт в ръцете на президента. При това Морси има дастатъчно основания да ореже правомощията на Конституционния съд, който е смятан за последния бастион на стария режим. През юни Конституционният съд обяви за нищожни първите свободни и демократични парламентарни избори. Морси смята, че Конституционният съд иска да разпусне и Конституционното събрание, доминирано от ислямистите. Ако обаче това стане факт, целият трансформационен процес би замрял. В Египет би настъпил дълъг период на политически застой и нестабилност.
Морси не е Мубарак
Въпреки това президентът носи главната отговорност за ескалациата на насилието и поляризацията в страната. Защото действа нетактично. Той трябваше да потърси диалог с революционерите от площад Тахрир, защото на тях дължи в крайна сметка и избирането си. Вместо това той си осигури почти диктаторски пълномощия и иска да наложи новата конституция без широк консенсус. И все пак: Морси не е нито "фараон", нито пък новият Мубарак. Той е демократично избраният президент на Египет и на този етап е може би единствената демократична институция в страната.
Проектоконституцията, за която египтяните трябва да гласуват след две седмици, беше написана на бърза ръка. Тя обаче не цели превръщането на Египет в ислямска държава по ирански модел, както твърдят някои от либералните елити в Кайро и Александрия.
Какво (не) пише в новата конституция?
Принципите на шериата са залегнали в параграф 2 на проектоконституцията. Това обаче не е нито ново, нито опасно, защото въпросният параграф е в сила още от 1971 година. Дори либералните мюсюлмански мислители се позовават на принципите на шериата, когато искат да помирят модерните демократични представи с исляма.
Проектоконституцията дефинира по нов начин и ролята на реномирания университет "Ал Асхар". Университетът трябва да се превърне в независима творческа институция. Освен това проектът за нова конституция гарантира равнопоставеността на гражданите пред закона, свободата на пресата и на мненията. Проектоконституцията ограничава и срока на президентските правомощия до два мандата, което е положително. Точно заради това е неуместно Морси да бъде наричан "фараон".
Един от недостатъците на новата конституция е, че правата на жените не намират полагащото им се място. А това означава, че ултраконсервативните сили в Египет биха могли да интерпретират тези формулировки в ущърб на жените.
Сега всичко зависи от Морси
При сблъсъците между ислямисткия и либералния лагер явно става дума не толкова за декретите на Морси и за новата конституция, колкото за бъдещето на Египет - и най-вече за въпроса: кой ще определя това бъдеще. Ако Морси беше потърсил диалога с либералните сили, те вероятно щяха да подкрепят неговата проектоконституция. Именно Морси е човекът, който трябва да се погрижи за помирението. Неслучайно американският президент Обама го призова в телефонен разговор да потърси диалог с опозицията - и то без предварителни условия.
Президентът Морси вече направи един малък компромис - ако повечето египетски граждани гласуват против проекта за нова конституция, той е готов да свика ново Конституционно събрание. В обръщение към нацията Морси заяви, че демокрация означава и следното: "малцинството да се подчини на волята на мнозинството". Гласуването на проектоконституцията е насрочено за 15 декември.
Автор: Л. Мъдуун, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов